Храна за акули

53. Стратегия

Предварителните избори в Калифорния щяха да поставят автоматично Хейз Ричардс на върха. Нямаше начин да претърпи поражение. Всички други кандидати на Демократическата партия се бяха оттеглили от надпреварата.

По програма Хейз трябваше да изнесе реч след победата в Калифорния. Щабът на кампанията му беше отседнал в ремонтирания хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско. Речта щеше да бъде в банкетната зала.

Ей Джей настояваше словото да бъде кратко, защото Хейз още беше в траур заради Анита, макар че скръбта му включваше най-малко едно чукане на ден със Сюзан Уинтър.

Сюзан бе станала неофициална първа дама на кампанията и това много безпокоеше Тийгардън. Тя не само спеше с Хейз, но и се държеше с всички от екипа като с боклуци. Беше зарязала длъжността си на „личен служител“, за да се посвети изцяло на тялото на Хейз — ирония, която не даваше покой на Ей Джей. Сюзан се държеше студено и надменно. Всички я наричаха Ядрената зима.

Нещо по-лошо, отношенията между Хейз и Ей Джей бяха охладнели, откакто Ричардс спечели Супер Вторника — резултат от ужасния престъпен заговор, в който участваха и двамата.

Вече не можеха да се понасят.

Ей Джей реши да се възползва от това неловко положение, вместо да бяга от него. Поиска среща в пет часа, като настоя Хейз да бъде сам.

В три часа първоначалните резултати в северните и южните калифорнийски райони показваха, че победата ще бъде най-малко с шейсет и пет процента. Бен Савидж, макар и практически вън от надпреварата, все още фигурираше в бюлетините в родния си щат, но бе получил неубедителните двайсет процента. Хейз щеше да бъде кандидатът на Демократическата партия.

Ей Джей искаше тихо и кротко да обсъди текста на победната реч. Предишната нощ бе работил два часа с Малкълм Рашър, опитвайки се да измисли идеалните три параграфа — да благодари на калифорнийците за подкрепата, която са оказали на Хейз през ужасните дни след смъртта на Анита и за решението им да му дадат гласовете, необходими за победата. Бяха решили Хейз да говори за Анита, за светлата й памет, за онова, което тя е означавала за него и как сега го гледа от небето и му се усмихва, защото нейната мечта също се е сбъднала.

Срещата се състоя в президентския апартамент в хотел „Феърмонт“. Таванът се извисяваше на шест метра височина и беше покрит с рисувани фрески. Блиндираните прозорци гледаха към великолепното пристанище и червеникавите очертания на моста „Голдън Гейт“, който се простираше над залива Сосалито. Оттам до скромната ферма на Бъд и Сара Колфийлд имаше много път. Хейз и Сюзан бяха облечени в еднакви сини халати с монограми.

— Какво искаш? — грубо попита Хейз.

— Приготвил съм речта на победата — отговори Ей Джей и връчи първите страници на кандидата.

Хейз ги прочиташе и ги подаваше на Сюзан.

Тя поклати глава в знак на мълчаливо недоумение още когато стигна до средата на първата страница.

— Още колко време мислиш да разиграваш тази жалка лигава история с Анита? — попита Сюзан, пронизвайки Ей Джей със студени очи.

— Ами около четири месеца, плюс-минус един ден — отговори той, усещайки как жлъчта се надига в гърлото му.

— Правиш Хейз да изглежда слаб. Той стои там и дърдори за Анита пред очите на целия свят. Аз мисля, че Хейз трябва да изглежда силен. Трябва да говорим за бъдещето, не за миналото.

— Ей сега ще поработя по въпроса.

— Мисля, че Сюзан има право.

В стаята настъпи мъртвешка тишина. Тийгардън започна да се ядосва.

— Според проучванията сърцето на Америка се къса от загубата ти. Хората искат да плачеш за Анита. Тя беше твоя дългогодишна приятелка и съпруга. Те знаят, че си я обичал, и те харесват заради това. Докарах те толкова нависоко. Аз спечелих в Айова, аз измислих характеризиращото събитие в Ню Йорк, аз намерих средствата за кампанията ти и нямам намерение да стоя и да гледам как удавяш всичко в море от вагинално блаженство.

— Достатъчно… Хейз, уволни това лайно — изсъска Сюзан.

— Не можеш да ме уволниш, Хейз, и знаеш ли защо? Защото ти и аз имаме една ужасна тайна. Искаш ли да кажа на Ядрената зима каква е тя?

— Престани, Ей Джей.

— Ще й кажа. Да изплюя ли камъчето сега, стари приятелю? Защото на мен не ми пука.

Вината за смъртта на Анита съсипваше Ей Джей. Той се приближаваше застрашително към нервна криза.

— Млъкни — тихо рече Хейз.

— Тогава й кажи да излезе. Искам да поговорим и за някои други неща.

— Остави ни за минутка, Сюзан.

— Какво?

Тя скочи и се зачуди с какво толкова я превъзхожда Ей Джей.

— Излез, Сюзан — малко по-настоятелно каза Хейз.

Тя стана и тръгна към спалнята.

— Не там. Кажи й да отиде в стаята си.

Ей Джей отвори вратата и надникна в коридора, за да провери за репортери. После направи знак на Сюзан да излезе.

— Върви — рече Хейз.

Тя се подчини, като спря за секунда на прага, за да изпепели Ей Джей с поглед. Тийгардън бе спал с нея, докато Сюзан беше служителка в кантората му. Беше й предложил работа в кампанията на Хейз, а сега тя се бе превърнала в негов смъртен враг. Той затвори вратата след нея.

— Хейз, ще провалиш всичко.

— Не мисля така.

— Направи ли си труда да погледнеш стратегията ми? Изпратих ти я преди три дни. Не си казал нито дума.

Тийгардън имаше предвид програмата, която беше измислил, за да направи Хейз известен на света. Ричардс нямаше международен облик. Ей Джей настояваше Хейз да отиде в чужбина и да се срещне с редица изтъкнати личности като Джон Мейджър, Митеран и Елцин. Да се снима с Арафат и ключови фигури от израелския Кнесет. Идеята беше да се види, че Хейз решава световните проблеми с държавните глави от Европа, Средния изток и Ориента.

— Не искам да ходя в чужбина.

— Хейз, не мога да те предпазя от пресата, ако си тук.

— Не ми е необходима защита.

— Нужна ти е. Все ще кажеш някоя глупост или ще направиш грешка. Не си свикнал на такова щателно изучаване. Ако заминеш, ще играем по друг начин. Послушай ме, Хейз. В чужбина ще имаш работа с деликатни въпроси. Не можеш да ги обсъждаш. Можеш само да се извисиш над тях, както направихме тук. Какво ще кажеш, ако някой те попита какво мислиш за сърбите в Сараево?

— Откъде да знам, по дяволите? Този въпрос е пълна мъгла за мен. Ето защо не искам да заминавам.

— Ще кажеш, че стъпките за помирение трябва да се направят от хората, които воюват от години и че не е разумно да се очаква решение за една нощ. И ти работиш за постигането на постепенен напредък.

— Мога да го кажа и тук.

— Не. Тук си далеч от сцената на събитията. Не можеш вечно да подхвърляш банални неща на пресата. Вече си избраникът на Демократическата партия. Хората ще искат специфични отговори и с всяка дума ще си създаваш врагове, които ще понижат рейтинга ти. Колкото по-дълго стоиш в чужбина, толкова по-голям е шансът ти да победиш Шишкото през ноември. След шест месеца ще бъдеш в Белия дом, Хейз. Ще успееш, но трябва да ме слушаш и да правиш каквото ти казвам. Още не съм те предал, нали? Назови едно нещо, което не е станало така, както съм казал.

В гласа на Ей Джей звучеше отчаяние. И двамата го чуха.

Спорът продължи почти половин час и накрая стигнаха до компромис. Хейз щеше да замине в чужбина, но само ако Сюзан го придружаваше. Ей Джей се съгласи, съзнавайки, че ще съжалява. Ала накара Хейз да обещае, че няма да я чука. На Ричардс му писна от нравоучителната лекция и се съгласи с всичко, макар да нямаше никакво намерение да удържи на думата си.

Каз и Коул гледаха речта на победата в един бар ресторант във Вашингтон, окръг Колумбия. Всички посетители говореха за коронацията на Хейз Ричардс — кандидата, който се бе появил от нищото и бе спечелил номинацията на Демократическата партия. Двамата изслушаха мълчаливо краткото слово, което включваше момент, където Хейз спомена Анита и избърса очи.

— Видя ли сълзи? — навъсен попита Каз.

— Това е Калифорния. Може да е от мръсния въздух. Там на всяка мъничка кислородна молекула се падат по около петдесет частици азотен окис.

Каз направи знак на бармана да му донесе още една кока-кола.

— Трябва да намерим Дейвид Роб. Разпитах тук-там, но никой не знае къде е. Според мен това означава, че трябва да проверим болниците и старческите домове. И смъртните удостоверения.

Коул погледна празната чаша пред себе си.

— Искам да те питам нещо, защото съм озадачен.

— Затова съм тук, Коул — да излекувам озадачеността ти.

— Хейз Ричардс е кандидатът на Демократическата партия, нали?

— Така изглежда.

Барманът сложи една кока-кола пред Каз. Коул го отпрати.

— Анита Ричардс е мъртва, но не разполагаме с нищо, освен с догадки по въпроса.

— Ченгетата работят по догадки.

— А на мен ми трябват два достоверни източника, за да пусна един репортаж. Защо Хейз би убил съпругата си?

— Заради съчувствието. То може да му спечели изборите.

— Но нали и без това печелеше?

— Така ще изглежда по-убедителен… Или за да избегне атаката с мадамите, която съм сигурен, че Шишкото му е готвел. Какво друго те измъчва?

— Как ще компрометираме кампанията на Хейз? Единственото, което можем да докажем, е, че мафията финансира Уолас Литман. И неговата телевизионна мрежа манипулира изборите. Това може дори да не е престъпление. И само защото Литман е писал данъчните декларации на Теодора Лански не означава, че е получавал пари от мафията. Къде е доказателството? Нямаме нищо.

— Още не, но ако успеем да докажем, че Ю Би Си е контролирана от мафията и Мики Ало иска да вкара Хейз в Белия дом, тогава смятам да го изоблича. Американците не обичат да ги правят на глупаци. Докажем ли, че мафията и Ю Би Си са избрали Хейз и се опитват да манипулират изборите, това ще свърши работа.

Коул плати питиетата и двамата се преместиха на една маса да вечерят.

— Откакто се състоя процесът на Лански, все се чудя какво имаше в онзи куфар. Сигурно е било нещо много убедително — задържа го вън от Израел — рече Коул, докато сядаха.

— Според мен са били незаконни телефонни записи на поверителни разговори на Лански с престъпниците. Вероятно неща, които Министерството на правосъдието не е могло да използва в съдебните зали на Съединените щати, защото са придобити незаконно, но е било напълно възможно да ги дадат на израелците. Ако ни провърви, може би записите още съществуват. Няма да ги има в архивите, защото за подслушвателните устройства не се води документация. Сигурно Дейвид Роб е одобрил сделката. Това означава, че записите са у него или поне знае къде са. Ако го намерим, може да решим половината уравнение… Възможно е да попаднем на стари разговори на Лански с Джоузеф Ало.

— Или с Уолас Литман.

— Иска ми се да не бях спирал алкохола, за да вдигна наздравица за това — рече Каз.

Сервитьорът донесе менюто, но когато видяха цените, двамата станаха и излязоха.

Вечеряха в един претъпкан „Макдоналдс“. Докато децата около тях пищяха и се замерваха с кубчета лед, те си поделиха досадната задача да намерят Дейвид Роб.