Храна за акули

32. Фасулска работа

Представителите на медиите обикаляха наоколо от няколко часа и прибавяха опаковките от дъвките и угарките си към вече обсипания с боклуци тротоар. Планът на Ей Джей беше Хейз да влезе сам и след няколко часа да излезе победоносно.

Хейз тръгна към старата сграда на 57-ма улица. Репортерите се струпаха около него, насочиха микрофоните и го заляха със скептични въпроси.

— Без коментар — каза той. — Опитвам се да намеря Бъд Реник.

Една врата се отвори и Бъд подаде голямата си глава. Обективите се съсредоточиха върху него. Реник грабна сакото си и го облече, а Том Бартъл също излезе и се присъедини към тях.

— Очаква ли ме някой? — сухо попита Хейз.

Си Ен Ен предаваше събитието на живо.

— Заповядайте — покани го Том Бартъл и се ръкува с Ричардс.

Тримата влязоха и затвориха вратата, като оставиха журналистите и техническите лица по средата на репортажа.

Стаята за конференции представляваше правоъгълна военна зона. Бойното поле беше обсипано с картонени чаши и смачкани хартии, но сега беше почистено заради посещението на Хейз.

— Ние се споразумяхме — каза Бъд. — Съгласих се с Том по всички точки.

— Извадих късмет — ухили се Том Бартъл.

Хейз седна до масата, отвори куфарчето си и извади тесте карти.

— Има ли желаещи за белот? — ухили се той.

След два часа тримата излязоха, осветени от прожекторите на телевизионните камери. Бъд вдигна ръка, за да призове за тишина.

— Извинете… Моля, млъкнете. Ще направим изявление.

Те изчакаха, докато новинарските екипи се приготвят.

— Постигнахме споразумение — заяви Том Бартъл. — Подписахме временен договор, който сигурно ще бъде ратифициран от Асоциацията след няколко часа.

От представителите на медиите се изтръгна силен стон на изумление.

— От страна на шофьорите — завърши Бъд — искам да кажа, че ние сме доволни. Моят управителен съвет ме упълномощи да приема временния договор и бих желал да призова колегите си — връщайте се в камионите, момчета, стачката свърши.

Хейз не каза нищо. Стоеше между двамата и изглеждаше благодарен.

— Губернатор Ричардс… Стан Хукс от Си Би Ес — извика един висок плешив репортер. — Как предизвикахте такъв поразителен резултат?

— Искам да изясня едно — аз не реших спора. Само сложих на масата няколко нови карти и едно свободно мислене — откровено заяви Хейз. — Това не беше спор, в който работниците и управата не можеха да се споразумеят, а само един пример за края на разединението и за добрата воля, проявена от хора, които старателно се опитваха да решат проблемите. Радвам се, че участвах в това. Мисля, че Америка отново ще заработи, ако й дадем възможност.

Ей Джей гледаше предаването в стаята си в хотел „Шери Недерланд“ и обядваше. На лицето му имаше усмивка, а на брадата — сос от спагети.

— Мамка му! Невероятно! — ухили се на екрана той.