Храна за акули

35. Друг начин за действие

Каз се върна в хотел „Синя дъга“, за да провери как е Райън. Лекарите от Окръжната болница му бяха казали, че резултатите от операцията на Брентън са проблематични. Пациентът имал аневризъм, който станал причина за скъсване на артериите и го повалил. Отворили черепа на Спенсър и зашили кървящия кръвоносен съд, но дали щял да дойде в съзнание, или не, зависело от причинените поражения. Каз се опита да изкопчи от интерниста някаква прогноза, но младият лекар не се ангажира.

— Всеки случай е различен — обясни той. — Не можем да кажем какви са пораженията, преди да сме намалили мозъчното налягане.

Каз разбра, че мозъчните хирурзи не обичат да грешат и да дават обяснения. Освен това се паникьосваха от вероятността да ги съдят за небрежно отношение. Ето защо рядко даваха прогнози. И Каз зададе въпроса по друг начин.

— Ако сте видели десет случая със същата степен на мозъчен кръвоизлив, колко от тях някога биха се възвърнали до сравнително нормално състояние?

Така Каз позволи на лекаря да избегне коментара по дадения случай и в същото време да демонстрира познанията си за мозъчните кръвоизливи, без да поеме риска да сгреши.

— Бих казал, че двама-трима от десет ще се върнат към нещо подобно на нормален живот.

Следователно Брентън Спенсър имаше трийсет процента шанс да дойде в съзнание и да започне да говори — не много добра перспектива.

Фоайето се изпълваше с представители на пресата и Каз се върна в хотела да чака новини.

Когато влезе в стаята, Райън седеше преоблечен с нови дрехи на леглото, а до него се усмихваше Лусинда. Соломон ги изгледа възмутен.

— Лусинда ще ни помогне — каза Райън, като видя, че Каз се намръщи.

— Ще припадна от щастие.

Бившият агент се приближи до прозореца, дръпна пердетата и погледна към уличката пред хотела, където едва ли не очакваше да види черна кола с двама наемни убийци, които смазват заглушителите на пистолетите си. Ала долу нямаше никой.

— Предполагам, че вие сте мистър Казоровски… — започна Лусинда.

— Точно така. Откъде взе новата премяна? — обърна се Каз към Райън.

— Лусинда ми ги купи.

— Изглежда, не разбираш нищо, а? Брат й се опитва да те убие. Защо тя ще ти помага? Сицилианците още от люлката учат децата на лоялност към семейството. Те не допускат никой да застане между тях. Но защото имаш страхотни зъби и изрусяла от слънцето коса, мислиш, че тази мафиотска принцеса ще зареже фамилията си и ще си играе на семейство с теб!

Каз започна да прибира нещата си в платнената чанта.

— Защо да вися при теб? Желая ти всичко хубаво, но аз изчезвам.

Райън смени темата на разговора.

— Какво стана с Брентън?

— Брентън прилича на експеримент от научната фантастика. Има толкова много жици, че е като телефонна централа. Вероятно няма да измъкна нищо от него, но в момента той е единственото, с което разполагам.

— Аз имам друга идея. Коул Харис.

— Кой е той?

— Познавам го от Лос Анджелис. Беше репортер в Ю Би Си. Видал Браун ми каза, че са го уволнили, защото телевизионната мрежа не искала да излъчи поредица от негови предавания за подземния свят. Харис обвинил Стив Израел в сътрудничество с мафията и същия ден го изритали.

Каз дълго гледа Райън, без да знае как да приеме думите му.

— Това не означава, че Харис знае нещо за връзките на Брентън с мафията или с Хейз Ричардс.

— Коул е едно от онези сериозни копелета, които мислят, че винаги имат право. Ако смята, че са го прецакали, ще рови из кирливите им ризи, докато намери доказателство.

— Къде е той? — попита Каз, проявявайки малко по-силен интерес.

— Не знам, но ще разбера.

— Ще я вземеш ли със себе си?

— Да. Трябва ми помощ. Още не мога да ходя.

— Но можеш да чукаш — рече Каз, макар че мигновено съжали за думите си.

— Ти наистина си голям задник — отбеляза Лусинда.

— Правилно си разбрала. Затова съм още жив. Задниците умират трудно.

Двамата се гледаха гневно. Една проститутка извика нещо обидно от съседната стая.

— Как ще поддържаме връзка? — омекна Каз.

— Взех клетъчния телефон на майка — отговори Лусинда. — Ще ти го дам.

— А аз имам кредитни карти — добави Райън — и ще купя друг.

Каз погледна телефона в ръката на Лусинда и го взе.

— Връщам се в болницата — заяви той и излезе.

— Много е мил — отбеляза Лусинда.

Райън стана, подпирайки се на стола.

— Да се махаме оттук.

Лусинда взе патерици от един санитарен магазин. Райън глътна последните антибиотици, които му бе дал доктор Джаз с надеждата, че опасността от инфекция е преминала. Купиха и клетъчен телефон и дадоха на продавача двайсет долара да го програмира веднага. После Райън влезе в една телефонна кабина и се обади на помощничката на Стив Израел.

— Как е Спенсър?

— Зле. Още е в безсъзнание.

— Слушай… Знам, че моментът е неподходящ, но се опитвам да се свържа с Коул Харис. Знаеш ли номера му? В Лос Анджелис бяхме приятели. Бих искал да го намеря.

— Той е глупак. Стив го уволни, защото обвиняваше всички заради сериите си.

— Ти гледа ли ги?

— Не, но Стивън каза, че Коул нямал достоверни източници. Ще ни съдят, ако ги излъчим.

— Тогава не знаеш къде е Коул?

— Не съм го чувала. Чакай малко. Мисля, че той има брат в Рай. Казва се Карсън. Телефонният номер вероятно е в указателя.

— Благодаря. Дочуване. — Райън затвори.

Стив Израел срещна помощничката си пред асансьора и двамата се качиха в кабината.

— Спомняш ли си Коул Харис? — попита тя.

— Как бих могъл да го забравя — отговори Стив.

— Току-що говорих по телефона с Райън Болт. Опитва се да се свърже с него.

Предишният ден Уолас Литман бе говорил със Стив за Райън. Болт напуснал кампанията на Хейз и никой в Ю Би Си не искал да работи с него.

— Каза ли му номера на Коул?

— Не го знам, но се сетих, че той има брат на име Карсън. Казах му, че може би той знае къде е Коул.

Асансьорът спря в преддверието и Стив щракна с пръсти.

— По дяволите. Забравих нещо. Ти върви. Ще се видим по-късно.

Израел се върна в кабинета си в „Елипсата“, обади се на Уолас Литман и му каза какво е научил.