Храна за акули

9. Човекът от Провидънс

Хейз Ричардс се чудеше какво да облече за срещата. Стоеше пред гардероба и гледаше ушитите по поръчка дрехи. Накрая избра един тъмносив костюм, който изглеждаше страхотно с кафяво-червена копринена вратовръзка.

Издокара се, застана пред тройното огледало и потупа твърдия си като камък стомах. На петдесет и пет години челюстите му все още бяха четвъртити, а раменете — широки. Имаше трапчинки и светлосини очи, на които контактните лещи придаваха цвят на тропически води. Харесваше начина, по който изглеждаше.

Изкуствените му зъби блеснаха и той се зачуди дали Ей Джей наистина се е натъкнал на нещо голямо. Скоро щеше да разбере.

Срещнаха се с Тийгардън в преддверието на къщата на губернатора и минаха покрай кадифените въжета, които отделяха отворената за посещения част от жилището на големеца.

Въпреки че бяха приятели отдавна, Хейз и Ей Джей имаха много малко общи черти — с изключение на привързаността си към политиката. Бяха израснали заедно, в съседни къщи. Хейз беше голям спортист — участваше в състезанията по футбол, баскетбол и лека атлетика. Тийгардън беше председател на дискусионния кръжок и ръководител на предизборния щаб, когато Хейз се кандидатира за председател на класа. Ей Джей измисли стратегията, Хейз изнасяше речите и двамата винаги печелеха. Но Хейз така и не разбра как Ей Джей може да работи така неуморно за неговата кауза.

Излязоха от къщата на губернатора и както обикновено Хейз помисли, че Ей Джей има такъв вид, сякаш е спал с дрехите. Ала Тийгардън беше гениален. Тръгнаха по паркинга и се качиха в един бял шевролет. Тийгардън шофираше лошо и не следеше пътя, а гледаше Хейз и говореше.

— Господи, гледай къде караш! Ще завършим като украшение на капака на някой автомобил — възкликна Хейз.

— Мики Ало е опасен. Прилича на баничар, но е страшен. Трябва да го слушаш. Той има план. Не бива да го ядосваме. Не съм сигурен, че сделката е сключена. Може да преговаря и с други кандидати…

— Искам да те питам нещо.

— Казвай.

— Първичните избори в Айова са само след месец…

— Двайсет дни.

— По дяволите, как ще отидем там и ще се наложим? Никой не знае кой съм. Нямам възгледи по въпросите на селското стопанство, нито стратегия или послание…

— Аз ще се погрижа за това. Повярвай, знам какво да кажа на онези селяни. Участвал съм в две национални кампании в този щат.

— Той ще иска някои неща…

— Всеки иска нещо — отсече Ей Джей.

Спряха до една усамотена бензиностанция на петнайсет километра от града. Мики бе избрал това място за срещата. Ей Джей изключи двигателя.

— Какво правим тук?

— Ти не си имал работа с онези макаронаджии. Славата им се крепи на каскади. Сигурно ще се появят на дирижабъл и с маски на лицата.

Те пристигнаха с една взета под наем каравана — голяма и боядисана в синьо и бяло. Шофираше Тони Нюйоркчанина.

— Виждаш ли — рече Ей Джей. — Ставаме участници в гангстерски филм.

Слязоха от колата и Тони им отвори задните врати на караваната. Качиха се и Нюйоркчанина потегли. Мики Ало седеше в малката кухня и не си направи труда да стане. Тийгардън ги запозна.

— Хейз, това е Мики Ало.

Ричардс се ръкува с него, но не седна.

— Приятно ми е — каза той.

Вече се чувстваше добре. Мики Ало беше грозен. Хейз знаеше, че е глупаво, но бе разбрал, че красотата му дава психологическо предимство пред непривлекателните мъже.

— Надявам се, че Роуд Айланд ви харесва — добави той и се усмихна широко.

— Седни и престани да ми се хилиш — сряза го Мики. — Не съм жена.

— Моля?

— Не искам автограф от теб. Ясно ли е?

— Добре.

Хейз седна. Чувстваше се унижен.

— Не там. Тук.

Мики посочи стола срещу себе си. Хейз се премести.

Ей Джей знаеше, че не може да направлява хода на събитията. Само можеше да се моли и да се надява.

— Аз съм глава на семейство от организираната престъпност… Баща ми е бос на мафията в Ню Йорк. Аз съм негов консилиере. Занимаваме се с неща, които правителството смята за незаконни. Аз и неколцина приятели от няколко щата решихме да станем политически активни и да променим някои от боклуците, в които се ровим.

— Например?

— Да отменим Закона срещу изнудването и корумпираните организации.

— Той е дело на Конгреса. Не е лесно да се пренапише такъв законодателен акт. Необходими са две трети от долната камара и сената.

— Ние искаме Върховният съд да го отмени.

— Как мислите, че ще стане това?

— Ако направим така, че да те изберат за президент, ние ще ти помогнем с назначенията във Върховния съд. Разполагаме с регистъра на заседателния съд, в който пише, че поради пенсиониране четирима членове ще се оттеглят през следващите една-две години. Вкарам ли те в Овалния кабинет, искам да назначиш хората, които аз ти кажа.

— Не можете да контролирате утвърждаването им.

— За това ще се притесняваме, когато му дойде времето. Съдиите, които ще избера, ще имат добро юридическо образование. Ще бъдат неутрални и лесни за утвърждаване. Само няма да харесват Закона срещу изнудването и корумпираните организации.

— Как ще гарантирате, че ще гласуват така, както искате?

— Ще го направят, защото инак ще избия всички, на които държат — включително любимите им животни и златни рибки.

Настъпи продължително мълчание. Ей Джей се прокашля.

— Друго? — прошепна Хейз.

— Ще неутрализираш Министерството на правосъдието. Ще забавиш дейността му и ще смениш главния прокурор с човек, който няма да бъде толкова несговорчив.

Хейз изпита страх. Ей Джей имаше право. Мики беше опасен.

— Искам и нов шеф на ФБР.

— Нещо друго?

На Хейз му се искаше да разхлаби възела на вратовръзката си. Потеше се. Неизвестно защо му се струваше, че от Мики се излъчва топлина.

— Това е всичко. Що се отнася до другите неща — прави каквото искаш. Пет пари не давам за външната политика. Благоустройството на градовете? Можеш да напъхаш жителите им в пещери. Не ми пука. Всичко друго е твое, но ако ме прецакаш с онова, което искам, кълна се, че ще ти изтръгна сърцето.

Хейз се зачуди дали термостатът в караваната не е нагласен да работи с пълна сила.

— Такава е сделката… Аз ще те финансирам да станеш президент на Съединените щати и ще контролирам отразяването на появата ти в медиите, с цел да максимализирам успеха ти. Ще ти купя поста с пари от незаконните си операции. Не ми дреме колко ще струва. Само направи онези няколко неща, които искам. Просто, ясно и без риск от неразбирателство. Това е сделката.

— Трябва ми време да помисля.

— Би трябвало веднага да прецениш дали тази работа е за теб, или не. Или ще ми отговориш след трийсет секунди, или оттеглям предложението си.

Ей Джей не можеше да не се възхити на начина, по който Мики се справяше с положението. Ало доказа на Хейз, че е човек, с когото не може да се будалка. Вече бяха на друг терен — коварен, но изпълнен с толкова много обещания, че беше изумително как това не се е случило досега.

— Споразумяхме се — рече Хейз с треперещ глас.

— Ще поддържаме връзка. Ей Джей ще бъде посредник на срещите ни.

Когато се върнаха на пустата бензиностанция, бяха минали не повече от десет минути.

Хейз и Ей Джей се качиха в обикновената си кола и потеглиха към града. Не разговаряха. Беше по-добре да оставят нещата недоизказани. Току-що всеки от тях бе станал свидетел на корумпираността на другия.

Тони Нюйоркчанина затвори вратата на караваната.

— Изглежда се сдобихме с кандидат — каза Мики.

После отвори шкафа зад масата, изключи видеокамерата и извади касетата, на която бяха записали преговорите.