Храна за акули

30. Пътувания

Той се опитваше да диша, но кислородната бутилка не помагаше. Пени бе повикала лекаря, но той още не беше дошъл. Белите дробове на Джоузеф Ало бавно се изпълваха с течност. Давеше се отвътре. Помъчи се да се изкашля, но налягането върху гърдите му беше твърде силно. Затвори очи и пожела Господ да го прибере.

Свещеникът от трентънската епархия дойде по обед и влезе в тъмната стая, където се разнасяше сладникавият мирис на лекарства и смърт. Коленичи до леглото и каза молитва на покаяние. Докато държеше ръката на Джоузеф, умиращият дон на мафията отвори очи и погледна свещеника, когото виждаше за пръв път.

Духовникът започна да помазва издъхващия. Сложи малко миро на челото, после натри дланите му.

— Нека Господ, който ти прощава греховете, да те спаси.

Джоузеф не смяташе крайностите, до които бе стигал, за грехове. Просто се бе борил, за да изхранва семейството си. Той бе приел един свят, който се показа безмилостен, когато беше дете и сега лежеше и слушаше как дробовете му се пълнят, съзнавайки, че краят е съвсем близо.

Затвори очи и си представи, че отново е малко момче. Лежеше по гръб на красива зелена поляна. Слушаше песните на птиците. Вятърът беше хладен и силен… и разрошваше гъстите му черни коси. Предстояха му толкова много неща, животът току-що започваше. А сетне един старец в бели одежди и с дълга развята посивяла брада се наведе над него и закри слънцето.

— Готов ли си? — попита той.

— За какво?

— За следващото си пътуване. Ще ти помогна да станеш, но после трябва да вървиш сам.

Старецът му предложи ръката си и Джоузеф я пое.

Молещият се свещеник видя, че Джоузеф е вдигнал ръка над главата си. Сякаш се протягаше към нещо. Но после бавно я отпусна до тялото си.

Джоузеф Ало бе починал.

Докато Джоузеф Ало се отправяше на последното си пътуване, Хейз Ричардс, придружаван от стотината репортери, замина на друго, много по-кратко. Пътуването започна на гарата в Манчестър. Хейз каза няколко тържествени думи за необходимостта от обединяване на нацията и се качи във влака. Така поиска Ей Джей. Един обикновен човек, който се отправя към сигурно поражение, за да помогне на народа, когото обича. Пътуването до Манхатън трая два часа. Скептично настроените репортери седяха около Хейз. Техническите лица шушукаха, че той няма почти никакъв шанс да помогне в преговорите със стачниците. Хейз гледаше през прозореца. Куфарчето беше на коленете му. През прозореца се мяркаха откъслечни гледки от Кънектикът. Но мислите на Хейз не бяха съсредоточени върху пейзажа.

Той си представяше какво би било, ако наистина осъществеше мечтата си — да стане четирийсет и третият президент на Съединените щати.