Храна за акули

27. Възстановяване и измяна

Докато Райън се възстановяваше в къщата на доктор Джаз, Каз нае малка стая в един проститутски хотел в Трентън на име „Синя дъга“. Отдавна бе научил, че проститутските хотели са страхотни скривалища, защото администраторите и персоналът не проявяваха желание да разговарят нито с ченгетата, нито с другите хора. Единственият език, на който говореха, бяха парите. Соломон почисти мръсната стая и донесе лекарствата, които доктор Джаз бе предписал. Купи чисти чаршафи и одеяла. Взе и плодови сокове за Райън и кока-кола за себе си.

В дванайсет и трийсет след полунощ Каз взе Райън от дома на доктор Джаз. Райън още не беше дошъл на себе си и бълнуваше несвързано, докато Кенета и доктор Джаз му помагаха да се качи в колата, която следобед Соломон бе взел под наем.

— Известно време няма да е забавен — каза доктор Джаз. — Загуби половината от притегателния си мускул, но успях да го зашия. Скоро ще скача.

— Ще впиша операцията в сметката си — рече Каз. — Но ще ти изпратя парите.

— Не работя за пари — каза старецът, а адамовата му ябълка с размерите на хандбална топка подскочи нагоре и надолу в жилавото му гърло. — Наблюдавай го да не развие инфекция и му давай антибиотиците.

Каз целуна Кенета за довиждане, седна зад волана и потегли в безлунната нощ.

Пристигнаха пред хотел „Синя дъга“ и паркираха в уличката зад него. Вече бе отключил аварийния вход. Помогна на Райън да слезе от колата и да се качи на втория етаж. Минаха покрай една съсипана от хероина проститутка, която се усмихна на Райън през счупените си зъби.

— Търсиш развлечения, а? Ще те накарам да се почувстваш страхотно…

— Защо не изчакаш, докато кръвта му спре да тече, сладурче? — мило попита Каз, като се зачуди дали е сляпа, или само мозъчно увредена.

Вкара Райън в стаята и го сложи на леглото. После заключи вратата и го зави с одеяло. Извади от хладилната чанта една студена кока-кола и се вгледа в Райън, който отново заспа.

Семейство Ало се бяха опитали да очистят Райън и Каз го бе спасил. Но още не знаеше каква е ролята на Болт в цялата история.

Докато Райън лежеше в безсъзнание в хотелската стая, Лусинда се облече и зачака Тони Нюйоркчанина да се върне. В дванайсет часа вече беше сигурна, че се е случило нещо лошо. Брат й крачеше напред-назад на долния етаж и започна да върти телефона. Тя се опита да се обади на Райън, но от стаята му в „Кейп Мей Ин“ не отговори никой. Лусинда слезе долу и тихо се промъкна в хола, за да чуе какво говори брат й в кухнята.

— Къде е той? — питаше Мики. — Не по телефона, чу ли? Да предположим, че това не се е случило. Ще ти се обадя след час.

Той затвори, обърна се и видя сестра си, която стоеше на десетина крачки от него и слушаше.

— Какво правиш тук?

Очите му имаха онзи изцъклен блясък както в парка преди двайсет години.

— Дойдох да хапна нещо.

Мики тръгна към нея и измина краткото разстояние помежду им за по-малко от секунда. Тя се опита да избяга, но той я хвана за ръката, завъртя я към себе си и стисна китките й.

— Къде е Райън? — попита Лусинда. — Няма го в „Кейп Мей Ин“.

— Райън вече не съществува.

— Недей, Мики. Причиняваш ми болка.

Той я блъсна. Лусинда се спъна и падна на килима. Мики се надвеси над нея. Във втренчения му поглед имаше нещо абсолютно бездушно.

— Казах ти да не се срещаш с него. Но ти не ме послуша… и отиде в Айова. Ако не мога да ти вярвам, Лусинда, няма да те оставя в живота си. Събери си багажа и се махай.

Мики се обърна и излезе.

Лусинда взе нещата си и след половин час потегли със стария мерцедес, който държаха за прислугата.

Знаеше, че докато Мики е в онази къща, тя няма да се върне.