Храна за акули

44. Шишкото

Вицепрезидентът Джеймс Андерсън — Шишкото гледаше новините в резиденцията си в морската обсерватория на „Масачузетс авеню“. Самият той току-що бе завършил обиколката си из южните щати, но реши да се върне във Вашингтон и да гледа резултатите. Предварителните избори в Републиканската партия не представляваха кой знае каква конкуренция. Андерсън нямаше сериозен съперник. Имаше подкрепата на партията и влиянието на настоящия президент Чарлс Котън — Краля. Онова, което го безпокоеше, беше необикновеният ентусиазъм на медиите към Хейз Ричардс и особено на новия чернокож коментатор Дейл Хелингър от Ю Би Си. Андерсън извика ръководителя на кампанията си Карл Хендерсън или, както всички го наричаха, Хени.

— Гледаш ли, Хени?

— Какво? Хейз Ричардс ли?

— Да. Допреди един месец никой не беше чувал за него, а сега ще накара Америка отново да заработи за всички нас.

— Не унивай, Шишко. Това е тяхната нощ. Ние не сме интересни, защото ти се състезаваш почти без съперници. Добрата новина е, че Скатина ще отпадне от надпреварата. Току-що разговарях по телефона с неговите хора. Поддръжниците му казали, че ако тази вечер не спечели, повече няма да го финансират. Следователно той е вън от играта. На твое място бих атакувал Хейз, особено след като Скатина е от твоя щат, Ню Йорк, и там гласовете може да се разделят на две. Остави Хейз Ричардс да се потопи тази вечер в славата, а утре ще започнем атаката с оная мадама.

— Този начин на действие не ми харесва, Хени. Трябва да спечелим сами, с идеите си.

Андерсън беше един от онези рядко срещани политици, които винаги запазват достойнство. Големият му проблем беше, че е безличен. Собствените му служители се шегуваха, че Шишкото е толкова незабележим, че преследвачите му могат да го загубят дори в асансьор. Но въпреки това животът му представляваше един постоянен възход към върха.

Обичаше политиката още от дете. Баща му беше сенатор три мандата. Джеймс бе участвал в Корейската война. Започна в Сеул като неопитен лейтенант и стигна до закоравял в битките командир на рота. Наградиха го с два ордена „Пурпурно сърце“ и с една „Сребърна звезда“, но след като го раниха, той отказа да се прибере в родината и предпочете да се лекува в Сеул. И тази история го издигна в очите на хората. „Шишкото“ беше прякорът му от училище. Вече не беше дебел гимназист, но прозвището все още някак му прилягаше.

Андерсън се беше издигнал бавно в партийната йерархия, но лека-полека хората ставаха зависими от него и накрая осъзнаваха каква непреклонна сила притежава младият мъж и го избраха в Конгреса.

Преди четири години Чарлс Котън — Краля го покани за вицепрезидент. Котън не се нуждаеше от забележителен заместник — неговият колорит беше достатъчен — а от регионален баланс. После Краля заболя от рак на простатата. Джеймс знаеше, че харизматичният белокос президент умира. Ето защо най-дебелото хлапе в училище сега се състезаваше за президент без съперници в Републиканската партия.

— Не искам да повеждаме атака с мадами — повтори той.

— Така говориш сега, но се налага да хвърлим някоя голяма бомба, Шишко. Според мен не бива да се тревожим много за Хейз, но трябва да извадим на бял свят някоя от кирливите му ризи. „Ще накарам Америка да заработи отново“ и после влиза в Ню Йорк като филмова звезда и оправя работата с шофьорите в родния ти град. И гласоподавателите се влюбват в него. Те смятат, че той ще се представи добре по време на криза, но Хейз има и прекрасни изпълнения в спалнята. Трябва да ми позволиш да го направя, Шишко.

— Ще разговаряме утре сутринта.

Андерсън прегледа различните телевизионни канали и накрая спря на Ю Би Си.

— Във всичките двайсет щата, гласували досега, както се очакваше, води републиканецът вицепрезидент Андерсън — съобщи Дейл Хелингър, — но голямата новина е изумителната нощ, която Хейз Ричардс поднесе на демократите. Победата на Хейз може да бъде наречена историческо събитие.

Андерсън не искаше да използва мадамите, които Хени бе намерил, но към десет часа, когато щат след щат обявяваха победата на губернатора Ричардс, той се зачуди дали мацките няма да са последното му средство за защита.

Анита Ричардс се чувстваше изоставена и измамена. Ей Джей й бе казал, че Хейз няма да спечели. Тя отпи голяма глътка водка от кристалната чаша. Преди два часа престана да й слага лед и сега, докато преглъщаше, разля малко алкохол върху розовия си халат. Вгледа се в лакираните нокти на дебелите пръсти на краката си и изведнъж погледът й се замъгли.

— По дяволите — каза на глас тя. — Напих се.

После затвори очи и леглото се залюля. Отвори ги и стаята се завъртя.

— Анита е много въодушевена — щастливо говореше Хейз по телевизията. — Тя и аз работихме дълго и упорито, за да дочакаме този ден. Тази победа е и нейна.

Анита се вкопчи в леглото и в здравия си разум с отчаяние и сълзи в очите.