Храна за акули

42. Обезпокоително решение

Анита Фарингтън Ричардс не беше казала на Хейз, че иска развод, когато отиде в Айова. Възнамеряваше да го стори, но нещо я бе спряло. Необходими й бяха няколко дни, за да разбере колко са сложни доводите й. Анита произхождаше от семейство на протестанти от средната класа и родителите й я бяха възпитавали от малка да не показва чувствата си. Мисълта за шумен развод я отвращаваше. Съзнаваше, че няма начин да го потули. Не повдигна въпроса пред Хейз и се оттегли, за да размишлява. Анита си бе тръгнала веднага след победата в Айова и сега се бе скрила в безопасното губернаторско жилище в Провидънс. Беше отказала на всички молби за интервюта, които секретарят по печата се опитваше да уреди. Надяваше се, че кампанията на Хейз ще се провали от само себе си и той ще загуби предварителните избори в Ню Хампшър, за да не бъде принудена да използва развода срещу кандидатурата му. По-добре от всеки друг на света Анита знаеше, че нейният съпруг не е подходящ да управлява страната. Липсваше му морална устойчивост. Но дните минаваха и популярността му растеше. Всяка вечер говореха за него по новините. Тя бе започнала да пие отново. На трийсет и пет годишна възраст страдаше от алкохолизъм. Тогава Хейз беше още прокурор. И сега, всеки следобед, Анита се вмъкваше в кабинета и пиеше водка от малкото кристално шише, което стоеше на мраморното барче.

Хейз щеше да се прибере вкъщи да приготви багажа си за четиридневната обиколка на десет южни щата и Анита изпи достатъчно алкохол, за да събере смелост да му каже, че го напуска. Наля си още две чашки, седна на мекия диван и се замисли за събитията, които я бяха довели до тази дилема.

Анита не умееше да се бори. Опитваше се да избягва сблъсъците. Не беше добър морален съветник на Хейз. Беше предпочела уединението. И сега се подготвяше за онова, което беше сигурна, че ще бъде най-неприятното събитие в живота й — да подаде заявление за развод.

В шест часа Хейз се прибра вкъщи с лимузината и намери Анита заспала на дивана в кабинета. Погледна дебелата си съпруга, отвратен от онова, в което се бе превърнала. Видя чашата на масата и разбра, че отново е пила. Запъти се към вратата, когато Анита го чу и се надигна.

— От колко време си тук? — попита тя.

— Току-що влязох.

Изведнъж Анита се почувства неподготвена за предстоящия спор. Но трябваше да му каже. Хейз се обърна и тръгна по коридора към спалнята си. Тя го последва.

— Искам да поговорим.

— Не сега, Анита. Задържат самолета заради мен.

— Искам развод.

Той я погледна.

— Не дрънкай глупости.

— Не издържам повече. Утре ще подам заявлението.

— Не можем да се разведем. Какви ги говориш?

— Първо, мога да правя каквото искам. Не ми е необходимо твоето разрешение, за да подам заявление за развод.

— Но защо?

— За да те спра.

— От какво?

— Точно за това исках да поговорим.

Тя излезе от спалнята му и тръгна към стаята си. Хейз я настигна, хвана я за ръката и я завъртя към себе си.

— Какви ги вършиш? Знаеш ли какъв е залогът? Аз имам реални шансове да спечеля изборите.

— Вече взех решение.

Анита измъкна ръката си и се отправи към спалнята си. Хейз хукна след нея, но тя тръшна голямата дъбова врата и спусна резето, преди той да посегне към дръжката.

— Анита, трябва да разговаряме — започна да я моли Хейз.

След минута разбра, че опитите му са безполезни и влезе в кабинета да се обади на Ей Джей, който се бе отбил в адвокатската си кантора да вземе някакви книжа. Тийгардън отговори на второто иззвъняване.

— Господи, Ей Джей, Анита иска развод. Заключи се в стаята си. Отново е започнала да пие. Трябва да направиш нещо — обърна се Хейз към единствения човек, който решаваше проблемите му.

— Тръгвам веднага.

Ей Джей затвори, свърза се с летището и хвана Малкълм на терминала. Бяха ангажирали „Боинг-737“ за увеличилия се персонал и стотината репортери, които пътуваха с тях.

— Възникна един проблем.

— Колко е голям?

— Не мога да ти кажа по телефона. Задръж полета. Ако с Хейз не дойдем до един час, пак ще ти се обадя.

— По дяволите, Ей Джей, самолетът е пълен с журналисти. Ще надушат, че нещо не е наред. Ще се нахвърлят върху мен. Първото правило в една кампания е да не се отклоняваш от програмата пред очите на пресата.

— Един час забавяне няма да ни навреди. Ако станат два, ще трябва да измислим нещо. Междувременно, раздай им безплатно алкохол.

Тийгардън затвори и хукна към колата си. Пристигна в дома на губернатора и завари Хейз да удря по вратата на Анита.

— Остави на мен. Прибери се в стаята си — каза Ей Джей.

— Подаде ли заявление за развод, свършено е с нас.

— Върви.

Хейз тръгна по коридора, но спря на прага на спалнята си, за да чуе какво ще каже Ей Джей.

Тийгардън почука леко на вратата. Той се разбираше с Анита. Намираше я за умна и забавна. В колежа бяха гаджета, преди Хейз да я свали. Навремето водеха дълги смислени разговори. Ей Джей високо ценеше ума и добрите й качества.

— Анита, аз съм, Ей Джей — каза той и отново почука. — Слушай, ако не искаш да говориш с мен, кажи. Чу ли? Няма да тропам на вратата цяла нощ. Кажи ми „Разкарай се, Албърт“ и аз ще си отида.

Тийгардън беше стратег. Винаги се стараеше да решава проблемите един по един. Не можеше да влезе, преди да е накарал Анита да проговори.

— Нищо не чувам, Анита. Ще си помисля, че се колебаеш и ще продължа да удрям горките си кокалчета по твърдото дърво — тихо гукаше той.

— Махай се, Ей Джей.

— Слушай… Ще си отида, но първо искам да се уверя, че си добре.

— Върви си. Остави ме сама.

Беше я накарал да проговори и сега трябваше да я принуди да разсъждава и да общува с него.

— Ти не искаш да бъдеш сама, Анита. Хейз го няма. В стаята си е. Пред твоята врата съм само аз. Знаеш, че никога не бих ти причинил болка. Нали сме приятели.

Бяха се запознали на една танцова забава в колежа Суортмор. После Ей Джей я заведе в Харвард, където двамата с Хейз учеха. Хейз я видя и стана онова, което неизменно се повтаряше през годините — отне му я. Хейз беше водещата личност. Ей Джей винаги се оказваше в ролята на губещия.

— Хайде, Анита… Искам да се уверя, че си добре.

Последва дълго мълчание и сетне тя отключи. Тийгардън превъртя валчестата дръжка и влезе.

Анита го гледаше с големите си кафяви очи, замъглени от водката и безсънието.

— Какво? — сърдито попита тя.

— „Какво“ не е подходящата дума. „Какво“ е въпросителна конструкция, с която искаме информация. Трябва да попитаме „защо“. Това е думата, която определя причината, повода и целта — отговори той, като трескаво разсъждаваше, съзнавайки, че тя е завършила английска филология и това може да й се стори забавно.

Вгледа се в устните й за усмивка и получи един съвсем слаб отговор.

— Затвори вратата.

Той изпълни желанието й.

— Знаеш ли какво се опитваш да сториш, Ей Джей? Да спасиш задника му, както винаги си го правил.

— Дойдох тук като твой приятел, Анита. Не ми ли вярваш?

Тя харесваше Ей Джей още от първия ден в Суортмор, когато той се появи в карирани шорти и фланелка, търсейки момичета, и сега беше започнала да съжалява, че го остави заради Хейз.

— Защо искаш да се разведеш с Хейз? — попита Тийгардън.

— Не искам той да стане президент. Ти го познаваш, Ей Джей. Знаеш, че не е подходящ за този пост. Защо му помагаш?

— Той няма да спечели, Анита. Няма да стане. Ако това е причината, правиш го напразно. Националната телевизия ще започне да се занимава с развода. Ще те снимат на всяка крачка. Ще четеш за това в жълтата преса и развлекателните шоупрограми ще се шегуват с теб. В момента Хейз е новината на деня. Разведеш ли се с него, ще последва катастрофа. Но след две седмици той ще бъде вън от надпреварата. И тогава на никой няма да му пука.

— Не вярвам, че ще отпадне.

— Не си виждала проучванията на общественото мнение. В южните щати го чака провал.

— Телевизията и вестниците не мислят така.

— Хайде, Анита, знаеш какви са журналистите. Говорят каквото ние им кажем. Истината е, че на юг няма да гласуват за Хейз. Ето, виж…

Той извади от джоба си някакви проучвания, които всъщност показваха, че Хейз се изкачва все по-нагоре. Но данните можеха да объркат всеки, ако не знаеше къде да гледа. Ей Джей ги занесе на бюрото и запали лампата.

— Ела тук и погледни.

Анита се приближи бавно до него и погледна компютърната разпечатка. Тийгардън започна да тълкува погрешно резултатите.

— Ето, на въпроса дали го харесват, той има само петнайсет процента — излъга той, като посочи коефициента, а не истинската цифра, която беше шейсет и две. — На въпроса на кого биха се доверили, ако възникне световна криза… Гледаш ли, Анита? Седемнайсет процента. Там не го харесват. Свършено е с нас — завърши той с надеждата, че тя ще се хване на въдицата.

— Хейз знае ли това?

— Още не съм му казал. След две-три седмици ще изчезнем от националната сцена. Тогава можеш да правиш каквото искаш и медиите няма да го отразяват.

— Обещаваш ли? — с немощен глас попита тя.

— Няма да спечелим. Южняците мислят, че Хейз е поредният политически авантюрист.

Ей Джей погледна в замъглените й от водката очи и разбра, че тя му вярва, сетне протегна ръце към нея.

— Този период е много труден за теб, нали, Анита?

Тя кимна, а той я прегърна. Усети топлината на тялото й през дрехите. В стаята беше студено, но Анита се потеше. Ей Джей я държа така няколко минути.

— Виж какво, ще ти се обаждам всеки ден. Ако нещо се промени, ще ти кажа. Ще се чувстваш ли добре?

Анита дълго мълча и накрая пак кимна.

След десет минути той я накара да си легне и когато дишането й стана равномерно, излезе.

Хейз стоеше до вратата.

— Какво стана?

— Спечелих малко време.

Хейз затвори пътническата си чанта и двамата забързаха към лимузината. По пътя към летището Ей Джей му разказа за разговора си с Анита.

— Спечелим ли на юг, тя ще разбере, че си я излъгал — рече Хейз.

— Знам. Тогава ще измислим нещо друго.

Тийгардън съзнаваше, че в края на краищата има само един начин да се справи със заплахата от развода. Но не беше сигурен дали би паднал толкова ниско.