Храна за акули

65. Инженерът по радиочестоти

Джон Бейли стоеше на ъгъла на улицата в оскъдно осветеното предградие на Манхатън. Беше почти полунощ, когато видя един сив форд с жена зад волана.

Джон помнеше Коул Харис от Ю Би Си и не можеше да го понася. Коул беше прекалено взискателен и груб. Държеше се с инженерите като със слуги. Но омразата се подчинява на закона на относителността. Пък и Джон ненавиждаше шефовете на Ю Би Си повече от кървящите хемороиди. Радваше се на възможността да им показва колко са уязвими. Обвини ги, че не охраняват достатъчно добре „Замъка“, както той наричаше паркинга на покрива до трийсететажната Черна кула. Запазеният за високопоставени гости паркинг беше претъпкан с взети под наем коли, оставени точно под сянката на огромната десетметрова чиния — главната връзка на телевизионната мрежа със сателита „Галактика 4“, чрез който Ю Би Си разпространяваше сигнала си над Съединените щати. „Птицата“, както го наричаха, беше един от новите хибридни сателити, които предаваха както на обхват С, така и на обхват К.

— Насам, Джон — прошепна от мрака един глас, който прекъсна мислите му.

Бейли се обърна и видя Коул Харис, който стоеше в сенките, далеч от уличното осветление. Приближи се до бившия кореспондент. Не без задоволство забеляза, че времето не е било милостиво към Харис. Беше оплешивял и имаше блед и недохранен вид, но още ходеше облечен като млад напорист професионалист — вратовръзка, тиранти, широк панталон и високи обувки с бомбета.

— Много се радвам, че те виждам — ухили се Харис и потупа по гърба високия слаб инженер с надеждата, че ще предизвика реакция.

Но напразно. Сивият форд спря до тях, Коул отвори задната врата и инженерът се качи.

— Това е Наоми — представи Коул жената зад волана.

— Приятно ми е да се запознаем — рече тя.

— Да — отговори Джон и това беше всичко, което каза през целия път до хотел „Рибарят“.

Пристигнаха в един часа след полунощ и Харис запозна Бейли с Райън и Лусинда.

— Джон знае всичко за техническите средства в телевизията. Той е инженер по радиочестоти.

— Е, как ще го направим? Как ще откраднем сигнала? — попита Райън.

Джон имаше една-единствена тема, по която проявяваше желание да говори с цели изречения — техническите съоръжения в Ю Би Си. Той беше конструирал по-голямата част от тях. Поддържаше ги. Беше им посветил живота си. Той бе инсталирал и ремонтирал цялата апаратура, когато в първите дни парите не достигаха. Превключвателното устройство, което бе решил да направи вкъщи, щеше да позволи на телевизионната мрежа да преминава от сателитното предаване към студийното, без никакво потрепване на сигнала. Обичайната практика беше да изключат едната система и да превключат на другата, като изчакат четирийсет и пет секунди на празен екран. Това време се използваше от дъщерните станции за местни реклами.

Обвиниха го в кражба и го уволниха. Не можа да си намери подобна работа другаде и сега беше техник в една гимназия.

— Въпросът е да разберете как ще стане — каза той. Често бе описвал системата на посетителите на Ю Би Си, затова си бе подготвил реч и обясняваше, без да се замисля. — Телевизионната мрежа има два препредавателя на „Галактика 4“, които излъчват едновременно — за Източното крайбрежие и планинските райони и за западния часови обхват. Сателитът е на височина четирийсет хиляди километра в космоса. Сигналът се изпраща към него от голямата чиния с обхват С, която се намира на „Замъка“. Електричеството минава по кабели из сградата и се нарича основно захранване. В мазето на Черната кула има два резервни петстотинкиловатови генератора, които могат да задействат главната чиния, в случай че основното захранване спре. Тя работи в обхват от четири до шест гигахерца. Ако възникне повреда в основното захранване, чинията автоматично се свързва с един от резервните генератори в мазето. Той я захранва с по-ниска мощност — осем-деветстотин киловата, но все пак достатъчни силна, за да се получи ясен отразен сигнал от сателита в космоса.

— Какво е гигахерц? — попита Райън.

— Един гигахерц е хиляда милиона цикъла за секунда. Но това няма значение. Само трябва да знаете, че ще изключим основното захранване и двата генератора, за да отмъкнем сигнала на Ю Би Си.

— Необходимо е да направим две неща — намеси се Коул. — Първо, да прекъснем сигнала от централата на Ю Би Си, после да сме готови да излъчим в ефир нашето предаване. За тази цел трябва да откраднем подвижна телевизионна станция. Това е камион с по-малка чиния, която работи на обхват K-U. Ще я свържем със сателита в космоса и веднага щом прекъснем основното и резервното захранване, ще излъчим нашия пиратски сигнал.

— Първо трябва да изключим главното захранване, докато трае четирийсет и пет секундната пауза с празен екран — добави Дърдоркото. — Номерът е да го направим толкова гладко, че сто и осемдесетте дъщерни станции да не забележат потрепването на сигнала.

— Защо? — попита Наоми.

— Всяка местна станция наблюдава като ястреб сигнала — обясни Коул. — Ако се усъмнят, че някой пипа захранването, ще се обадят в централата и в „Елипсата“ ще разберат, че са изключени от сателита. Тогава ще прекъснат захранването на цялата телевизионна мрежа и ние няма да можем да разпространим сигнала си.

Райън никога не се беше замислял върху тези проблеми.

— Не се ли включим гладко, хората в контролната апаратна ще забележат — продължи Джон. — Ще разберат, че някой прави нещо със сигнала. Ако стигнем до „Птицата“, ще имаме само десет-петнайсет минути и после ще ни намерят. Лесно ще установят откъде излъчваме и ще довтасат достатъчно ченгета за един парад.

— И така — рече Коул. — Ето какво ще направим…

Той им разясни останалата част от плана.

Райън се разтрепери, докато слушаше. Не успееше ли този път, вероятно последното, което щеше да чуе, щеше да бъде пистолетен изстрел.

— Ю Би Си има десет подвижни телевизионни станции, разпръснати из страната и няколко подвижни контролни центрове — добави Бейли. — Номерът е да отвлечем една от тях.

— Добре. Наоми, ти и аз ще направим предаването — каза Коул и плесна с ръце, внезапно зареден с енергия.

— Необходима ни е апаратура за монтаж.

— В гимназията, където работя, има видеоапаратура — каза Джон. — Нали затова ме взеха на работа там — да създам видео лаборатория.

Коул вече беше забравил за неприятностите.