Храна за акули

24. Приятели

— Спомняш ли си оная мадама… Как й беше името? От Куз Бей…

Мики се хилеше на Райън над чинията със спагети. Седяха в сепаре в един от ресторантите на фамилията Ало в Кейп Мей. Големите прозорци гледаха към тъмния Атлантически океан, скован от зимния студ, обхванал южното крайбрежие на Ню Джърси.

— Сюзан? Или Шарън? Да, Шарън.

Мики беше щастлив. Забавен. Празнуваше. Дебелите му закръглени бузи се издуваха от удоволствие. Наоколо хората пиеха бира и се хранеха, а потракването на сребърните прибори се смесваше с разговорите и смеха.

Сервитьорите се спираха да поздравят Мики.

— Шарън — продължи той. — Кучката имаше срамни въшки. Предаде ми ги. Без майтап, Райън. Трябваше да се обръсна между краката и да кисна оная си работа в оцет.

— Радвам се, че не съм се навъртал около нея.

Мики махна на бармана, който им изпрати по сервитьорката още две леденостудени бири.

Райън се страхуваше от срещата, но в мига, в който видя Мики в къщата на плажа и той го прегърна и предложи да вечерят заедно, се почувства по-спокоен. Райън бе помолил Лусинда да не идва с тях. Още не беше сигурен как ще завърши срещата. Дойдоха на плажа с един череп джип и по пътя не споменаха нито за кампанията, нито за документалния филм. Заведоха ги на масата като царски величия, после Мики посочи ресторанта.

— Този е първият от веригата. Точно на върха на Кейп Мей. Татко избра това място, след като купи къщата на плажа.

— Така ли? — попита Райън, като се зачуди откъде са имали пари за къща на плажа, преди ресторантът да започне да носи печалба.

Но това беше преди няколко часа и онази трезва мисъл бе изместена от спомените за сексуалните турнири. Дружелюбността на Мики накара Райън да забрави за опасенията си.

След още два часа се преместиха в бара и съвсем се отпуснаха. От тонколоните се разнасяше музика и Мики пригласяше фалшиво. Барманът непрекъснато пълнеше чашите им.

В два часа след полунощ излязоха, залитайки, навън, в студената януарска нощ, и се изпикаха в снега, оставяйки жълти кратери в бялата преспа. После, заливащи се от смях, се качиха в джипа. Мики се стрелкаше ту вляво, ту вдясно и изкрещя, когато предната дясна гума се блъсна в бордюра пред „Кейп Мей Ин“, където бе отседнал Райън.

Мики натисна спирачките. Моторът изръмжа. Ауспухът избълва противен пушек.

— Хубаво си живеехме едно време, нали? — каза Мики и погледна дългогодишния си приятел. — Спомняш ли си първия ден в Чоут, когато бяхме съквартиранти и се спречкахме за леглото до прозореца? Ти беше първият човек, когото не можах да ударя. Аз държа на теб, Райън.

Мики поклати учудено глава. После внезапно усмивката му изчезна.

— Затова, как стана така, че сега ме прецакваш?

— Какви ги говориш?

Райън се опитваше да накара главата си да спре да се върти.

— Обадиха се моите хора от Айова. Казаха ми, че не им помагаш. Нарекъл си ме мафиот. Не мога да повярвам. Аз те препоръчах.

Мики се вторачи в таблото.

— Имах намерение да поговорим за това утре. Пиян съм, човече. Не мога да разсъждавам.

— Онези хора наистина са разочаровани.

— Мислех, че ги познаваш бегло — каза Райън, като се опитваше да проясни зрението си и се проклинаше, че се е напил и е свалил гарда.

— Направих ти услуга. Не очаквах, че ще ме прецакаш.

— Не мога да говоря сега. Пиян съм. Чу ли?

Райън се измъкна от джипа.

Мики показа глава от прозореца. Райън сякаш гледаше в очите на самия дявол. Трудно беше да обясни какво вижда там. Никога не бе съзирал такава омраза. Усети изгаряща топлина, докато Мики го пронизваше с поглед.

— Аз ти помогнах, а ти ме прецака. И сега ще ти го върна.

Мики включи на задна скорост и потегли. Колата дръпна ръката на Райън и го остави плувнал в страх и алкохол.

Той отвори вратата на стаята си и влезе. Съблече се, завъртя крана на студената вода и застана, треперейки, под душа. После излезе от банята и още гол и мокър, започна да прави лицеви опори.

След два часа изтрезня.

Когато се обади на Мики, наближаваше четири.

— Да — отговори със сънен глас Мики.

— Райън е. Трябва да поговорим.

— Вече не говоря с теб.

— Искам да ти покажа нещо. Идвам. Кажи на охраната си да не стреля по мен.

Райън затвори и повика такси.

Пристигна в къщата на плажа, когато слънцето изгряваше. Слезе от таксито и плати на шофьора да чака.

Тони Нюйоркчанина седеше в джипа, паркиран на алеята пред къщата. Не каза нищо, но наблюдаваше с престорено безразличие как Райън натиска звънеца. Мики отвори вратата почти веднага. Беше в кафяв халат и по чехли, а мократа му коса бе пригладена назад.

— Ей там — каза той и поведе Райън към бараката за лодки от страната на океана.

Отключи вратата и двамата влязоха. Бараката беше боядисана в лъскаво бяло и миришеше на боя и плесен.

— Какво искаш?

— Какво имаше предвид, когато каза, че ще ми го върнеш?

— Нали чу.

— Забранено ли е да разсъждавам с главата си? Трябва да правя само онова, което ми наредят, независимо от чувствата ми, така ли? — попита Райън, като търсеше онази убийствена омраза в очите на Мики.

— Не, Райън. Можеш да правиш каквото искаш.

— Мики, имам приятел, който работи в отдел „Организирана престъпност“ във ФБР. Той ми каза, че семейство Ало се занимава с криминална дейност.

— Да върви на майната си.

— Хейз Ричардс е лигльо. По време на полета за Демойн изпусна нервите си. Крещеше и ги молеше да върнат самолета. Прави каквото Ей Джей Тийгардън му каже. Виж това.

Райън бе направил още едно копие на видеозаписа, преди да излезе от университета по журналистика. Хвърли касетата на Мики, който извади ръката си от джоба на халата и я улови. Мики бе чул от Ей Джей за инцидента в самолета, но не знаеше, че Райън го е заснел.

— Какво ми пука? — тихо попита Мики.

— Ти организираш кандидатпрезидентската му кампания. Защо?

— Може би трябва да знаеш още няколко факта.

Злобното изражение отново се бе появило в очите на Мики и излъчваше топлина, примесена с бездушие.

— Всъщност… — продължи той — когато искам нещо, винаги го получавам. Никога не се провалям. Изпречи ли се някой на пътя ми, погребвам го. Единствената причина, поради която ти все още стоиш тук и дишаш въздуха ми, е, че те познавам от двайсет години. Ако не ми беше съквартирант, ако не бяхме чукали едни и същи мадами и ако не ме беше забавлявал, отдавна щях да съм те разкарал.

Райън беше преценил погрешно положението. Мислеше, че след като познава Мики отдавна, ще може да се разбере с него. Но маската беше свалена. Сега видя какво всъщност представлява Мики.

— А сега, махай се от дома и от живота ми, преди да съм решил да направя друго. Ще ти кажа и още нещо… Опиташ ли се да причиниш неприятности на кампанията, нямаш представа какво ще ти се случи. Това е единственото предупреждение, Райън. Другите не получават и толкова. Отдай това на старите времена, но не го пренебрегвай, инак си мъртъв.

Райън знаеше, че трябва да поправи грешката си. Беше изиграл картите си нехайно.

— Няма причина за това — каза той. — Не исках да стане така. Съжалявам, Мики. Ще се прибера вкъщи и ще забравя всичко.

Мики го погледна в очите и разбра, че Райън лъже. А за Мики лъжата беше по-опасна, отколкото всичко друго, което Райън бе направил.

Лусинда се събуди от звъна на телефона и видя, че Райън идва. Наметна палтото си, проследи ги до бараката и през тънките дървени стени чу думи, които не можа да разбере.

Отдай това на старите времена, но не го пренебрегвай, инак си мъртъв, бе казал брат й на Райън.

Мики го беше заплашил с убийство. Лусинда не се съмняваше, че брат й ще изпълни обещанието си.

Тя знаеше, че трябва да спре Мики.