Храна за акули

68. Важна среща

В пет часа в неделя сутринта Стив Израел събуди Уолас Литман.

— Извинявайте, че ви безпокоя, сър, но са откраднали една подвижна телевизионна станция и един контролен център от стадион „Джайънт“ — без предисловие каза той.

Уолас още не се беше разсънил, когато информацията стигна до него. Не искаше да буди Сали, затова се премести на телефона в кабинета си.

— Добре, откраднали са камионите — грубо каза той. — Продължавай.

— Шофьорът е дал описанието на мъжа и жената на полицията. Казах да докарат от Чикаго малкия контролен център и чинията с обхват K-U. В момента уреждам да взема назаем един от камионите на Си Ен Ен, така че следобед ще можем да предаваме мача.

Литман кимна. Струваше му се, че за такова нещо едва ли беше необходимо да го вдигат от леглото в пет сутринта. Апаратурата беше застрахована. Пък и едва ли някой би стигнал далеч с нея. Адски трудно беше да се скрие един камион с осемнайсет колела и четириметрова сателитна чиния.

— Предполагам, че това можеше да почака, Стив.

— Помислих, че ще искате да знаете.

— Е, сега знам — отсече Литман и затвори.

Зачуди се за миг защо ли някой би откраднал сателитна връзка и подвижен контролен център. Легна и след няколко минути заспа.

В седем и четирийсет и пет го събуди второ телефонно обаждане. Литман вдигна слушалката и погледна часовника.

— Какво има пак, по дяволите? — изръмжа той.

— Знаеш ли кой се обажда? — рязко попита Мики.

Уолас седна в леглото и се помъчи да се ориентира.

— Пред сградата те чака кола. Бъди в нея след пет минути.

— Имам други планове за деня.

— Отложи всичко.

Литман стана, а Сали се надигна и го погледна загрижено.

— Работа — каза той и влезе в банята.

След десет минути излезе в студеното мъгливо утро и извървя няколкото метра до черния „Линкълн“, който чакаше с включен мотор. Вътре имаше един смугъл мъж с буйни коси, облечен в лъскав зелен костюм с ужасен десен. Седеше зад волана и пушеше. Литман го виждаше за пръв път.

— Мен ли чакате? — попита той, проклинайки наум Мики Ало.

Уолас не беше свикнал да го измъкват от леглото и да му заповядват какво да прави.

— Тук съм да взема мистър Литман — отговори Пулакарпо ди Пауло.

Уолас се настани на задната седалка и затвори вратата.

— Имате ли нещо против, ако пуша? — попита той.

Пулакарпо хвърли фаса си през прозореца и включи на скорост.

Срещата се състоя в един изоставен хамбар извън Трентън. Пристигнаха там след един час.

Спряха и Уолас видя четирима мъже, които стояха в полукръг. Дъхът им се виеше над главите на облачета. Приближиха се до колата и го придружиха до хамбара. Щом влезе и очите му свикнаха със светлината, Литман видя Мики Ало, който седеше на един стар стол пред работния тезгях и четеше някаква компютърна разпечатка. Той стана, когато Уолас се приближи до него, но не мина пред тезгяха да го посрещне. Отстояваше територията си и принуди финансиста да отиде при него. Това беше демонстрация на сила. Важно беше да се знае кой командва парада. Бяха разговаряли по телефона много пъти и бяха виждали лицата си по новините и във вестниците, но поради съображения за сигурност не се бяха срещали от детските години на Мики.

— Имаме проблем — каза Ало.

— Какъв?

— Снощи са откраднали ПТС и сателитна чиния. Вече го съобщиха по новините в седем сутринта.

— Знам. Казаха ми в пет.

— Мисля, че са ги откраднали Райън Болт, Коул Харис, сестра ми и оная фоторепортерка от „Ройтер“.

— Не мисля, че биха могли…

Уолас млъкна, защото на лицето на Мики се изписа нещо средно между раздразнение и презрение. Свинските му очички гледаха свирепо и Литман усети, че от Мики се излъчва някаква топлина. Уолас смени тактиката и смекчи тона.

— Предполагам, че имаш причини да мислиш така.

— Само имам такова предчувствие, което може да е погрешно, но ако не е, на всички ни предстоят огромни неприятности.

— Да чуем.

Мики му разказа цялата история — за куфара, пълен със записи на подслушвани от Министерство на правосъдието телефонни разговори и предаден на Гавриел Бах, за пътуването до Израел, за влизането в къщата на Бах, за експлозията, убила Казоровски и тримата убийци, и за предположението си, че ще се опитат да излъчат историята по Ю Би Си. Когато свърши, двамата се умълчаха. В празния хамбар повя ветрец, който разтърси вратата и разпръсна сламки от плевника отгоре.

— Разговарял ли си с баща ми през 70-те за купуването на телевизионна мрежа?

— Един-два пъти в годината. Но внимавахме и използвахме улични телефони. Мислиш, че са откраднали чинията и подвижния контролен център, за да излъчат старите ни разговори?

— Твърде вероятно. Ако греша, загубили сме няколко часа. Но ако имам право, трябва да им попречим.

В очите на Мики нямаше място за възражения. Ако наистина очите бяха прозорци към душата, тогава Литман току-що бе видял извратената психика на Мики.

— Искаш да им попреча ли?

— А ти какво мислиш, по дяволите?

— Ами… Ще трябва да питам инженерите. Ако се опитат да откраднат нашия сигнал, използвайки сателитната връзка, смятам, че можем да ги засечем. Не знам как става това, но ще разбера. Не съм инженер.

— Искам лично да ръководиш работата.

— Откъде знаеш, че те са още в Ню Йорк?

— Предполагам. Често се оказвам прав. Имам необикновено шесто чувство и демони, които ме насочват — отговори Мики и ледени тръпки побиха Уолас.

— Разбирам.

— Добре. Обади ми се по безопасната линия, когато научиш отговора.

Двамата мъже стояха един срещу друг.

— Това е всичко, което исках да чуеш.

Мики освободи един от най-богатите мъже в света, сякаш му беше прислужник.

Уолас Литман усещаше погледа на Мики върху себе си, докато изминаваше краткото разстояние до вратата. Все едно някаква невидима сила бе протегнала ръка и го беше докоснала по гърба. Той ускори ход и почти тичаше, когато мина прага.

Отиде право в кабинета на директора на направление „Новини“ в Черната кула. Намери Ред Декър, главния инженер, и му разказа какъв е проблемът.

— Ще ги засечем много лесно. Всяка сателитна връзка има АТРС.

Уолас погледна с недоумение главния инженер, който му обясни, че АТРС означава автоматичен трансмисионен разпознавателен сигнал.

— Той отива до сателита и показва, че сигналът идва от определена система на земята. Ние знаем номера на АТРС на откраднатата подвижна телевизионна станция. Той не може да бъде променен. Сателитът регистрира и ГПС — глобалната позиционна система на чинията. Можем да определим местоположението на камиона с чинията с приемник за ГПС.

— Добре. Подгответе всичко, преди да се стъмни.

Декър излезе, като се чудеше какво му става на Литман — беше много странно, че собственикът на Ю Би Си лично ръководеше операцията по намирането на откраднатата сателитна чиния. Ред не знаеше, че президентската институция на Съединените щати виси на косъм.

Уолас се обади на Мики по линията, включена към скрамблера в три и трийсет следобед. Беше подготвил всичко и имаше допълнителна информация.

Мики вдигна слушалката на второто иззвъняване.

— Да?

— Аз съм — каза Литман.

Предпочиташе да не споменава името си, независимо дали линията беше включена към скрамблера, или не.

— Казвай.

— Готови сме да уловим сигнала. Ако се опитат да стигнат до сателита и ако са в Ню Йорк Сити, ще узнаем къде се намират. Освен това инженерът каза, че може да разбере, ако пиратски сигнал се опитва да се добере до нашия препредавател на „Птицата“. В контролната апаратна ще забележат това. Картината ще трепне. Ефектът се нарича двойно осветляване. Ще уведомят дъщерните станции да прекъснат захранването. Всички ще бъдем изключени от ефир, но цялата работа ще продължи около четири минути.

Мики мислеше да заповяда на Ю Би Си изобщо да не излъчват, но се отказа от тази идея. Щеше да се вдигне голям шум, а той не искаше това… Пък и не можеше да попречи на Райън и Коул да стигнат до сателита на друга телевизионна мрежа. Беше убеден, че те ще изберат Ю Би Си заради поезията в отмъщението. Хората са такива… Взимат решения, основани на емоциите.

— Кажи им да бъдат готови. Онези материали не трябва да излизат в ефир — каза той.

Уолас седеше в директорския кабинет на трийсет и третия етаж и наблюдаваше дейността в „Елипсата“. Навремето не се страхуваше от Джоузеф Ало, но синът му, онова малко дебело момче, го плашеше повече от импотентността или смъртта.

Нюйоркската полиция и ФБР заградиха определен периметър по всички пътища, излизащи от града, веднага щом получиха описанието на Райън. Те смятаха, че четиримата са терористи, които се опитват да убият Хейз Ричардс. Не им беше ясно защо са откраднали сателитната чиния, но федералните власти казаха на нюйоркската полиция да не жалят сили. Заповедта беше да застрелят бегълците веднага щом ги видят.

В неделя сутринта те се качиха в подвижния контролен център в огромния камион. Заслушаха се в движението по магистралата, която минаваше на стотина метра, и се опитаха да поспят.

В два часа следобед се събраха около малкия пулт под червените светлини. Джон Дърдоркото начерта плана на мазето на Черната кула на Ю Би Си. Показа на Райън и Лусинда къде се намират двата резервни генератора. После нарисува покрива на „Замъка“ и обозначи местоположението на сателитната чиния и стълбището. Надписваше всичко с големи печатни букви. Обясни, че камионът е твърде висок, за да влезе в паркинга. Трябваше да го спрат на улицата под сградата. Коул и Джон решиха, че ако оставят чинията в ъгъла на покрива, а големият камион — на улицата, ще имат достатъчно коаксиален кабел, за да ги свържат, като го спуснат по аварийното стълбище.

Наоми им направи снимка, докато се хилеха като Бони и Клайд преди банков обир.

В шест часа свериха часовниците си. Райън се качи в камиона, а Лусинда седна до него. Бейли се настани отзад, при апаратурата. Коул и Наоми ги последваха с подвижната телевизионна станция.

Бяха решили да минат по малките улички, за да не бъдат забелязани от пътната полиция. Огромният камион се движеше с грохот из жилищните квартали на Куийнс. Улиците бяха необичайно тихи. Семействата се бяха събрали на вечеря.

Слънцето залязваше и Ню Йорк Сити се обля в червена светлина, която прилепна към заплашителните стоманеносиви облаци. Стигнаха до финансовия район на града. След километър и половина видяха трийсететажната Черна кула на Ю Би Си, която се извисяваше в помръкналото небе. На Райън му се стори, че тя им прави знак да влязат в тихата й конструкция от черно стъкло.

А може би им показваше среден пръст?