Храна за акули

29. Прериен огън

— Последните социологически проучвания са невероятни — каза Ей Джей, който беше в стаята на Хейз в хотел „Савой“.

Тийгардън искаше Ричардс да отседне у семейство Колфийлд, но Хейз беше непреклонен. Затова го настаниха в един апартамент на седмия етаж.

Беше десет часът — утрото на предварителните избори в Айова. Екипът се бе събрал в стаята на Хейз. Облечени в сини джинси и фланелки Каръл Уакано, семейство Рошар, Вен, Ван, Малкълм и Сюзан Уинтър седяха наоколо, а Ей Джей крачеше пред прозореца, който ограждаше в рамка сивото утро.

— Ние имаме двайсет и един процента. Скатина падна до четирийсет. С други думи, той няма да получи мнозинство. Останалите са вън от играта. Гълифорд има десет процента, Савидж — седем, Дехавиланд… в момента има само четири процента, след като цели два месеца целува прасенца със сини панделки и получи хемороиди от седене на тракторите. Колебаещите се са спаднали до дванайсет процента и са склонни да гласуват за нас. Казвам ви — посланието улучи десетката. Довечера ще се наредим плътно до Скатина — точно както планирахме. После ще се качим на пътническия влак, ще отидем в Ню Йорк и ще оправим нещата в Асоциацията на шофьорите.

— Как ще го направя? — попита Хейз. — Аз дори не знам за какво спорят.

— Всичко ще се уреди. Не е ли било винаги така?

Тийгардън се приближи до Хейз и го ощипа по бузата като любящ баща.

Хейз блъсна ръката му.

— Престани да дрънкаш глупости. Трябва да говоря с теб.

— Добре. Хайде, момичета и момчета, отидете да хапнете нещо.

Всички се изнизаха навън, с изключение на Сюзан Уинтър, която се излежаваше на стола до Хейз по шорти и късо горнище. Тя не помръдна и Хейз не я отпрати, след като другите излязоха. Той стана.

— Как ще реша стачката на шофьорите? Ще вляза там и цял свят ще гледа. Ще стана за смях, ако не успея да направя нищо.

— Би ли ни оставила насаме, Сюзан? — обърна се Ей Джей към двайсет и пет годишната жена, която бе кръстосала съблазнително голите си крака и мърдаше пръстите си в бели мокасини.

— Тя може да остане.

— Няма да обсъждам въпроса, ако не сме сами.

— Сигурно си забравил, че съм кандидат за президент на Съединените щати.

— По дяволите — изруга Ей Джей и от устата му се разхвърчаха слюнки.

Някои от пръските паднаха върху голите крака на Сюзан, която ги избърса, като направи гримаса.

— Наистина ли мислиш, че ти си най-главният тук?

— Разбира се. Няма да говорят за твоята физиономия и репутация.

— Но идеите са мои, Хейз. Аз измислям всичко.

Спорът възникна толкова бързо, че и двамата се стреснаха.

— Искаш да знаеш как ще решиш стачката на шофьорите, така ли? Разкарай я оттук и ще ти кажа.

Напрежението в стаята отново нарасна и накрая Хейз се приближи до вратата и я отвори.

— Остави ни за минутка, Сюзан.

Тя стана и бавно тръгна към изхода. Вратата се затвори и Хейз се обърна рязко към Ей Джей.

— Писна ми! Няма да позволя да се държат с мен като с идиот.

— Ако не бях аз, още щеше да продаваш полици и ако смяташ, че не съм прав, покажи ми вратата и да видим докъде ще стигне кампанията ти.

— Ядосан си, защото ти отнех Сюзан, а ти я желаеш.

— Не. Ядосан съм, защото всяка хубава идея и стратегия, отнасящи се до теб, са излезли от моята глава. А сега седим тук, готови да изиграем най-великата пиеса в живота си, а ти говориш, че си най-главният. Аз казах на Мики Ало за теб. Аз измислих характеризиращото събитие. Аз! Не ти! И ако по написаното във вестниците съдиш, че ти си най-великият, тогава си най-тъпото копеле на света!

Двамата се гледаха гневно известно време. Накрая Хейз пое дълбоко въздух и попита:

— Как ще стане работата със стачката?

— Не знам. Мики каза, че са сключили сделка. Въпросът бил уреден. Само трябва да влезеш с онези двамата, да стоиш един час вътре, да излезеш и да съобщиш, че си решил въпроса. Обединил си управата и работниците. Накарал си Америка да заработи отново.

— Искам да знам какви са условията на сделката.

— Искаш да ратифицираш шибания договор ли? — изумен попита Ей Джей. — Всичко, което знаеш за камионите, е, че воланът им се върти трудно.

— Повишението на надниците на шофьорите ще се отрази върху цените на стоките. Разходите на потребителите ще нараснат. Това ще повлияе пряко върху икономическата жизнеспособност на нашите продукти на световния пазар.

— Не се бъркай в тези работи, Хейз. Не знаеш нищо за тях. Остави всичко на Мики. Ти само ще обереш лаврите.

Хейз протегна ръка и бутна Ей Джей в гърдите.

— Повече не ме унижавай пред екипа ми. Никога не се дръж така с мен…

— Или…

— Или ще ти намеря заместник.

— И кой ще мисли заради теб?

— Аз.

— Познавам те, откакто смяташе за смешно да взривяваш консерви от кока-кола с бомбички. Позволи ми да ти кажа нещо, братко… Ти би се затруднил да измислиш начин как да излезеш от паркирано такси. Ако не бях аз, щеше да бъдеш едно нищо. Ако искаш да ме изхвърлиш от кампанията само за да накараш оная фуста отвън да мисли, че си голям пич, направи го. Но тогава няма да влезеш в Белия дом. — Ей Джей се обърна и излезе.

Резултатите от предварителните избори в Айова пристигаха бавно заради проблеми с преброителната техника, но в девет вечерта стана ясно, че Хейз Ричардс се е представил изключително добре… при това за сметка на водача на Демократическата партия Лио Скатина. На другата сутрин заглавието в „Реджистър Гард“ гласеше:

Това беше поразително. Само за двайсет дни той беше тръгнал от нулата и бе станал втори — привидно невъзможна задача. Телевизионните мрежи вече започнаха да го наричат „Чудото на Айова“.

— Кое е това политическо явление и защо имаше такъв голям успех в Айова? — попита новинарят от Ен Би Си.

Ю Би Си заяви, че Хейз Ричардс е кандидатът, който трябва да бъде наблюдаван с интерес. Стив Израел включи няколко интервюта със случайни минувачи по улиците на Демойн и Сийдър Рапидс, като избра само онези, които най-много хвалеха Хейз. През последните два дни около Ричардс се бяха насъбрали стотина представители на пресата, които го следваха с два автобуса.

На сутринта след първичните избори Видал Браун даде пресконференция на летището точно преди да излетят за Ню Хампшър. Хейз стоеше зад него с доволна физиономия. На подиума бяха и Бъд и Сара Колфийлд, които не бяха виждали Хейз от една седмица.

— А сега — каза Видал — бих искал да ви представя човека от Провидънс2, Роуд Айланд, на когото съдбата е предопределила да донесе провидение в Америка… следващия президент на Съединените щати, Хейз Ричардс!

Хейз пристъпи напред. Телевизионните камери се насочиха към него и забръмчаха. Усмивката му се разми в халогенния им блясък.

— Благодаря. Искам да благодаря на гласоподавателите от Айова за подкрепата — започна той, после се обърна към червендалестия фермер вдясно от него, — и да обещая на Бъд и Сара Колфийлд, че ще се върна. И тогава ще променя законодателството така, че да им помогне. Ние ще накараме Америка да заработи за хората като семейство Колфийлд.

Сара го хвана за ръката.

Японските камери записаха събитието.

— Губернаторе — извика един репортер от тълпата, — Бъд Реник и Том Бартъл ви поканиха да отидете в Ню Йорк и да разговаряте за стигналите до задънена улица преговори със стачниците. Ще го направите ли?

— Възнамерявам да отида в Ню Хампшър и да посветя на хората там двайсет дни от кампанията си. Във вторник ще бъда в Ню Йорк — ако поканата все още важи — и ще видя с какво мога да помогна.

Ей Джей бе програмирал времето така, че победата на шофьорите да гарантира успеха в Ню Хампшър. Според него отзвукът щеше да продължи две седмици, ако използваха правилно медиите.

Качиха се на самолета и в четири следобед излетяха. Жителите на Айова махаха, докато самолетът се скри от погледите им.

Когато се приземиха в Ню Йорк, Брентън Спенсър вече съобщаваше вечерните новини.

— Днес в предварителните избори в Демократическата партия избухна бомба, когато един дребен нюйоркски играч свидетелства пред съда, че Лио Скатина е дал обещания на мафията.

Видеозаписът показа съдебната зала, където уличният престъпник на име Джек Васачи Дебелака стоеше в бронирана свидетелска кабина, а от лицето му капеше пот, която се стичаше върху реверите на костюма от Армани.

— Ето защо се обадихме на един човек от Олбъни, който можеше да свърши работата.

— И кой беше човекът от Олбъни? — чу се гласът на прокурора.

— Името му е Кристофър Дилио. Помощник на сенатора Скатина.

— И той ви каза, че имате договор за магистралата, преди да се състои търгът?

— Така каза Дилио. Сенаторът го одобрил.

На екрана отново се появи Брентън Спенсър, който тържествено погледна в обектива.

— Сенаторът отказва коментар. Всъщност днес не можахме да го намерим. Секретарят му по печата каза, че мистър Дилио вече не е помощник на сенатора Скатина, а показанията, дадени под клетва във федералния съд, са неверни. Скатина не бил замесен в съставянето на държавни договори. Ще проследим развитието на събитието.

Хейз гледаше късния репортаж в апартамента си в „Манчестър Хаус“ в Манчестър, Ню Хампшър. Усмихна се, когато чу, че Лио Скатина е прокълнат от непотвърденото обвинение.

Той нямаше представа, че Ей Джей е уредил цялата работа.