Изгубената реликва

18

Бен завлече безчувственото тяло на Сканети през учебната зала до терасата, като остави кървава следа от ръката му. Вдигна го и го преметна върху парапета, така че и най-малкото побутване да го събори долу. Направи същото и с другия, после се върна в коридора, размота още малко маркуч и го отряза. Излезе на терасата и завърза единия край на маркуча за глезените им. Прецени височината до земята, намали я с около три метра и завърза другия край на маркуча за парапета на терасата. После бутна и двамата надолу. Те полетяха като най-спокойните бънджи скачачи на света и заподскачаха от еластичността на маркуча.

Бен погледна двете люлеещи се тела. Бяха безпомощни. Преметна един от автоматите им през рамо, взе пълнителя от другия и го мушна в задния си джоб. Хвърли през терасата празното оръжие и втората радиостанция и излезе.

Автоматът на Анатолий се стовари върху стъклото, което пазеше графиката на Гоя, и се разхвърчаха стъкла. Разчисти с цевта останалите остри ръбове, после метна автомата през рамо и посегна с две ръце да свали дървената рамка. Дръпна и откачи картината. Стана лесно. Никакви аларми. Никакви защитни механизми. Засмя се. Графиката беше негова.

Както и всичко останало, което успееше да изнесе. Старецът му може да е изкуфял, но той, Анатолий, не беше.

Върна се в стаята, притиснал Гоя към гърдите си. Роко Маси си играеше с радиостанцията и се мръщеше под маската.

— Беломо и Сканети не отговарят.

Анатолий не му обърна внимание.

— Благодаря за съдействието, господа — каза той на руски на тримата собственици на галерията. — Това беше всичко.

Остави картината на единия шкаф, свали автомата си и се обърна към Корсини. Лицето на дебелия лъщеше от пот. Той понечи да вдигне ръце с разширени от ужас очи, когато видя цевта на оръжието. Анатолий цъкна с език, ухили се и автоматът подскочи в ръцете му. Корсини се изопна назад, събори стола и падна тежко на пода. Анатолий завъртя автомата към Силвестри и натисна спусъка.

— По дяволите! — изруга той. — Празен е.

Роко Маси му хвърли нов пълнител. Анатолий изсумтя, хвърли празния и щракна новия на място. Зареди.

— Животни! — просъска Силвестри.

Следващите му думи бяха заглушени от изстрелите, които го събориха настрани и изпръскаха стената зад него с кръв. Пиетро де Крешенцо се беше свил като животно в капан и трепереше от ужас, когато Анатолий се обърна към него. От цевта на автомата излизаше тънка струйка дим. Анатолий я духна и се засмя. Направи крачка към Крешенцо.

— Беломо! Сканети! Обадете се! Къде се дянахте? Приемам — извика Роко Маси по радиостанцията.

Докато крачеше по коридора, Бен върна радиостанцията на канала, който използваха бандитите, и чу дрезгав глас: „Беломо! Сканети! Обадете се! Къде се дянахте? Приемам“.

Бен натисна бутона за предаване и каза:

— Боя се, че Антонио и Бруно няма да се присъединят към нас. В момента са възпрепятствани, така да се каже.

Последва стъписано мълчание.

— Искам да говоря с руснака — добави Бен. — Веднага.

След още миг мълчание се чу друг хриптящ глас. Говореше италиански, но със силен акцент. Руснакът.

— Кой, по дяволите, си ти?

Руският на Бен не беше така добър, както италианският му, но беше достатъчен, за да предаде посланието си.

— Ако си тук, за да крадеш произведения на изкуството, предполагам, че ще искаш да правиш бизнес. Приемам.

Пауза.

— Слушам — просъска гласът.

— Имам оферта — продължи Бен. — Ето ги условията. Полицията пътува насам. Ти и хората ти ми предавате оръжията си, а аз ви обещавам, че някой ден пак ще сте свободни хора. Може би след едно-две десетилетия, но все пак. Чувам, че в италианските затвори храната била много добра. Приемам.

Този път паузата беше по-дълга.

— Интересно. А ако реша да поема риска?

— Ако нараниш още някого от онези хора, днес ще е последният ден от живота ти.

— Разбирам. Ти си от онези, които могат да се оправят с цяла армия, нали? Ще ме сриташ по задника заедно с всичките ми приятели? Съвсем сам?

— Сканети и Беломо не ме затрудниха особено.

— Не знаеш с кого си имаш работа. Мисля, че ти трябва да се предадеш. Ще ми се да се запознаем.

— Може би ще стане.

— А може би ще продължа да убивам заложници, докато не се появиш.

— В такъв случай ще оттегля офертата си. Ти и хората ти ще умрете.

— Доста смела закана.

— Това е обещание — каза Бен. — Офертата все още е на масата. Помисли си.

И той изключи радиостанцията.