Изгубената реликва

73

Светлините на Монако блещукаха долу, докато Бен тичаше по виещия се между скалите път с чантата си на рамо. Малко по-нататък спря такси, което го откара до пристанището. Седна на ниска ограда и изпуши една цигара, загледан в тъмната вода и заслушан в плискането на вълните в кея и в бордовете на яхтите и катамараните в пристанището. На борда на огромна яхта за милиони се вихреше парти — свиреше оркестър, а по кея, за който беше привързана, се разхождаха дами с дълги рокли. Бен ги гледаше от разстояние и мислеше за Дарси Кейн. Нямаше друг вариант, освен да я излъже, че ще се срещне с Шиков в Берлин, и да я остави затворена в избата. Беше твърде умна и упорита. А следващия си ход трябваше да предприеме сам, както той си знаеше.

После си спомни онова, което за малко не се случи между него и Дарси. Там наистина имаше избор. Въздъхна и реши да престане да мисли толкова много.

Далеч навътре над морето приближаваше хидроплан. Бен проследи с поглед светлините, които се снишиха и докоснаха водата на няколко километра от брега. Точно навреме. Шиков определено беше захапал въдицата.

След няколко минути голяма надуваема моторна лодка премина през пристанището. Бен знаеше, че е за него. Слезе до кея, за да я пресрещне, и двама мъже му кимнаха да се качи. Единият насочи към стомаха му револвер „Смит & Уесън“, а другият го претърси и прерови чантата му за скрито оръжие. После лодката излезе от пристанището и се отправи към самолета. Когато стигнаха, онзи с револвера му кимна да се качи на хидроплана „Бомбардиър“. След като Бен седна и закопча колана си, от двете му страни се настаниха други двама въоръжени мъже. Машината набра скорост, подскочи леко и се издигна във въздуха.

„Бомбардиър“ напусна Лазурния бряг и се отправи към сушата. Бен прецени по звездите, че летят на североизток. Не попита, защото не очакваше да получи отговор. Мина много време, преди най-накрая да кацнат на отдалечена частна писта, която можеше да е навсякъде между Женева, Милано и дори Цюрих. От там ги взе мерцедес и ги откара няколкостотин метра по-нататък по пистата до блестящ турбореактивен „Гълфстрийм“, готов за излитане. Избутаха Бен най-безцеремонно нагоре по стълбичката и го сложиха да седне на място в задната част. Беше малко по-комфортно от летящата лодка. Без да обръща внимание на домакините си, Бен се изтегна на мекото кожено кресло и затвори очи.

Загуби представа колко часа самолетът остана във въздуха — може би шест, може би повече. Когато самолетът се спусна под облаците, бяха минали две часови зони и сега слънцето надничаше над див пейзаж от планини и борови гори, които Бен виждаше през илюминатора.

След като прелетяха ниско над гориста долина, машината се спусна рязко и кацна на писта, която сякаш бе набързо изградена преди много години от военни инженери. Бен забеляза надупчения от ракети бетон и се зачуди в коя бивша европейска военна зона са го довели. В Грузия може би.

Грузинският регистрационен номер на черното хъмви, което ги чакаше в края на пистата, потвърди предположението му. Двете въоръжени горили го изведоха от самолета към хъмвито, от което слязоха други двама мъже. Никой от тях не изглеждаше да е Григорий Шиков. Бен реши, че няма да има честта да се срещне веднага с него. Мъжете от хъмвито стискаха автомати „Калашников“ със сгъваем приклад. Единият изкрещя нещо и друга горила от самолета извади от джоба си качулка. Пристъпи към Бен и грубо я нахлузи на главата му. Бен почувства как го хващат за лакътя и го повеждат към хъмвито. Качиха го на задната седалка.

Последва ново пътуване, с друсане и подскачане, на изток, към изгрева, чиито отблясъци Бен виждаше през плата на качулката. Изминаха около двайсет минути. После спряха за момент, за да преминат през портал. Когато най-накрая горилите слязоха от колата, очите на Бен бяха уморени от напрягане да долови какво става наоколо. Вратите се отвориха и го измъкнаха. Влязоха в хладно обширно помещение. Минаха по коридор и се озоваха в стая, която миришеше на старинни кожени мебели и оръжейна смазка. Бутнаха го на един стол. Чуваше разговори. Усети лош дъх, когато някой приближи и свали качулката от главата му.

Бен се оказа седнал пред голямо бюро, лице в лице с Григорий Шиков.

Възрастният мъж беше със светлосив костюм, който беше прекалено силно изопнат на широките рамене. Големите му, груби като на работник ръце бяха свити в юмруци отпред върху кожения плот на бюрото. Раздалечените му, засенчени от гъсти вежди очи се взираха в Бен. Вляво от Шиков стоеше по-млад мъж, около петдесетгодишен, с оредяваща коса, с костюм, с очила и с нервна усмивка.

Шиков се взираше в Бен доста време. Бен не отклоняваше поглед от неговия, макар че с периферното си зрение успя да преброи колко души има в стаята. Стояха в полукръг от двете му страни. Освен двете горили от самолета и двамата от хъмвито, тук имаше и още двама мъже, които Бен виждаше за пръв път. Доколкото можеше да прецени, всички имаха пистолети. Автоматите „Калашников“ бяха насочени към главата му. Оръжията, които сееха смърт от разстояние два километра, бяха само на два метра от него. Бен седеше абсолютно неподвижен.

— Знаеш кой съм аз — обади се дрезгаво Шиков.

— Знам — отвърна Бен.

Шиков посочи по-младия мъж до себе си.

— Това е моят помощник, Юрий Майски. — После хвърли мрачен поглед към чантата на Бен, която беше обърната с хастара навън и оставена на стол в средата на стаята. — Виждам, че не носиш много багаж, мистър Хоуп — процеди Шиков.

— Ще действаме така, както говорихме по телефона — каза Бен. — Даваш ми половината пари авансово. После те завеждам там, където е яйцето, и ти го давам срещу остатъка.

Шиков въздъхна дълбоко и го погледна като търпелив учител, който разговаря с бавноразвиващ се ученик.

— Мога да накарам хората си да изтръгнат от теб всякаква информация.

— Сигурен съм, че не изтезаваш хора за пръв път — каза Бен и се обърна към Майски, който гледаше още по-намръщено. — Ако обаче нещо се случи с мен и не се обадя по телефона през следващите два часа, сътрудникът ми ще разбере, че нещо не е наред. Тогава ще виждаш яйцето само в сънищата си.

Погледът на Шиков отново се впи в Бен, като че ли искаше да прочете мислите му. Бен не отклони очи. След няколко секунди, Шиков кимна.

— Добре. Покажи му парите, Юрий.

Майски направи знак на Бен да се изправи и да го последва. Заведе го до шкаф с мраморен плот в другия край на стаята, върху който имаше дипломатическо куфарче. Бен остана с лице към Шиков, докато Майски набра комбинацията.

— Преброих парите лично — каза Майски. Ключалките щракнаха.

Бен дръпна куфарчето към себе си. Вдигна бавно капака. Погледът му се плъзна по пачките банкноти, подредени вътре. Извади една пачка, после още една. Огъна ги и ги пусна през палеца си.

— Е? — Шиков наруши тишината.

— Всичко е наред — отвърна Бен и кимна на Майски.

После бръкна в пространството под пачките с банкноти.

Пръстите му докоснаха студена стомана и стиснаха ръкохватката на голям автоматичен колт .45. Ударникът беше дръпнат назад, но трябваше да приеме на доверие, че в цевта има патрон. Опря оръжието в дъното на куфарчето и натисна спусъка. Трясъкът на изстрела изпълни стаята. Куршумът разкъса куфарчето и улучи мъжа, който стоеше най-близо до Шиков. Още преди той да падне, Бен приклекна зад старинния шкаф и стреля по следващата горила.

Елементът изненада имаше страхотен ефект. Въпреки че стискаше готов за стрелба „Калашников“, онзи нямаше време да осъзнае какво се случва достатъчно бързо, за да натисне спусъка, преди вторият куршум на Бен да пробие черепа му и да го стовари на килима. Двама бяха елиминирани. Настъпи хаос. Започнаха да вадят оръжия и всеки миг щяха да завалят куршуми.

Бен обаче не беше сам. Юрий Майски бръкна в джоба на сакото си и извади пистолет. Прицели се напосоки и пистолетът гръмна. Шофьорът на хъмвито се свлече на пода.

Колтът в ръката на Бен изтрещя още три пъти.

Майски също изстреля още два патрона.

После за част от секундата след хаоса настъпи пълна тишина. Шестте горили на Шиков лежаха безжизнени на пода. Дупката в дъното на куфарчето още димеше.

Бен погледна Майски. До момента, в който отвори куфарчето, той не знаеше дали може да разчита на помощта му. Онзи стоеше колебливо, адреналинът караше оръжието в ръката му да трепери. По очите му Бен позна, че дотогава не беше стрелял по човек.

Шиков не бе помръднал от мястото си. Челюстта му беше увиснала и той гледаше стъписано ту Майски, то Бен.

— Обзалагам се, че се чудиш какво точно се случи, Григорий — каза Бен.