Изгубената реликва

64

Острието на кирката започна да се спуска надолу, когато от едното слепоочие на Спартак Гурко изригна червен фонтан. Той се извъртя встрани с рев от болка и гняв. Кирката падна от ръцете му и удари бетона със звън, който отекна в празното хале.

Гурко посегна към кървавата пихтия на мястото на дясното си ухо, но още един заглушен изстрел го улучи в гърдите и го залепи за колоната. Коленете му се подгънаха и той се свлече на пода. Високият на име Максим се вторачи в шефа си, вдигна оръжието си, после се просна по гръб, защото друг куршум прониза гърдите му.

Мъжете, които държаха Бен, се разбягаха. Бен се озърна, за да види къде се крие стрелецът. Не видя никого. Той обаче несъмнено ги виждаше. Превключи от единична на автоматична стрелба и изпрати в небитието още един от хората на Гурко, който посегна към оръжието си. Троен откос изчатка по предницата на джипа и разби фаровете и предното стъкло. После още един. Капакът се откачи и се вдигна нагоре, потече антифриз.

Тялото на Гурко не помръдваше. Хората му хукнаха към изхода. Един от тях се обърна и стреля, но моментално се свлече на пода с червена дупка в челото.

Бен скочи на крака. Чу стъпки и се обърна рязко — видя стрелеца да приближава към него, стиснал в ръце с ръкавици голяма автоматична карабина. Бен по-скоро би очаквал да види „Хеклер и Кох G36“ някъде във военна зона, а не в предградията на Рим. Имаше пълнител със сто патрона, лазерен мерник и сгъваща се подпора. Впечатляващо оръжие, а и от случилото се преди секунди можеше да се съди, че стрелецът знаеше точно как да го използва.

Стрелецът направи още няколко крачки напред, без да сваля оръжието. Беше с черно кожено яке, джинси и високи военни обувки. Козирката на бейзболната шапка беше пусната ниско и скриваше лицето му. После погледите им се срещнаха и онзи се усмихна сухо.

Бен премигна. Не беше „той“. Беше Дарси Кейн.

— Радваш ли се, че се отбих? — попита тя и прескочи трупа на Гурко.

Бен прикри изненадата си.

— Положението беше под контрол.

— Аха. Виждам. Съжалявам, че обърках плановете ти. Нямаме много време обаче, така че, ако искаш да дойдеш с мен…

— Къде? — попита Бен. — В затвора? Не, благодаря.

Тя насочи карабината към него. Пръстът й беше на спусъка.

— Да тръгваме, майор.

— Наричай ме Бен — каза той и погледна цевта.

— Чудесно. Нека обаче водим този разговор в колата.

— Момент.

Бен отиде до пластмасовия стол, на който беше закачено якето на Гурко. Бръкна в страничния джоб и бавно извади телефон. Задържа го с два пръста, така че тя да види, че не е пистолет или граната. Пусна го в джоба на затворническия си гащеризон.

— Прогони ги, преди да разбера кой какво знае.

— Ще се върнат — предупреди го тя. — Размърдай се.

Дарси насочи карабината към него и го поведе през халето към изхода. В храстите от другата страна на сградата беше скрит очукан ван форд. Дарси подхвърли ключовете на Бен.

— Ти карай, за да мога да те наблюдавам.

— Какво? По чорапи?

— Ще трябва да се справиш.

Отекнаха пистолетни изстрели. Куршум удари стената наблизо. Хората на Гурко се бяха окопитили и отново ги бяха взели на прицел. Бен се качи зад волана и включи двигателя. Дарси насочи карабината към руснаците и пусна дълъг откос, който ги накара да се изпокрият, после скочи на седалката.

— Давай! — извика тя.

Бен вече беше включил на скорост. Потегли с мръсна газ и поднесе по напукания бетон, след като излезе от храсталаците. След тях се чуха още изстрели, но Бен профуча през портала и изчезна.

След около два километра Дарси каза:

— Сега можеш да намалиш. Спазвай ограничението за скоростта.

Бен погледна в огледалото.

— Поемаш риск — каза той. — Бих могъл да блъсна това чудо.

— Да, виждала съм как караш. Може би ще се наложи да те застрелям.

— Странно — отвърна Бен. — Мислех си същото за теб.

— Ти получи своя шанс. Пропиля го.

— Винаги има още един.

— Мечтай си.

— Къде отиваме? — попита Бен.

— Някъде, където да свалиш тези дрехи. Иначе всички ще разберат, че си избягал затворник.

Изминаха още няколко километра и Дарси каза:

— Ето. Свий тук.

Бяха излезли от града и се движеха през гориста местност. Пътят ги отведе до усамотена зона за пикник с малък паркинг, масички и пейки. Нямаше жива душа. Бен паркира в сянката на някакви дървета, изгаси двигателя и бавно слезе от вана. Облегна се на вратата. Дарси също слезе. Карабината висеше на рамото й.

— Тук е спокойно — отбеляза Бен и се огледа. — Обичам такива места. Мислех си, че ме водиш на място с решетки на прозорците.

Дарси кимна.

— Бих могла. Реших обаче да обмислим и други варианти.

— Например?

Дарси отвори задната врата на вана и извади черен брезентов военен сак. Хвърли го в краката му и му кимна да го отвори.

— Бунзи ти изпраща много поздрави.

Бен клекна и дръпна ципа.

Сакът беше празен, ако не се броеше резервен пълнител за карабината на Дарси и военен кобур, в който беше мушнат много употребяван, добре поддържан и зареден деветмилиметров браунинг.

— Вземи го — каза тя.

Бен я изгледа объркано.

— Какво е това? — успя само да попита.

— Спокойствие — отговори тя.

Бен си спомни следобеда, прекаран с шотландеца, когато направиха оранжерията. Струваше му се, че оттогава е минал цял век. Бунзи му бе казал, че е намерил спокойствие. Бен погледна карабината в ръцете на Дарси, после пистолета в сака. Спокойствие — наистина. Дори не смяташе да пита откъде шотландецът е намерил оръжие като тази карабина.

— Добра работа свърши, нали? — попита Дарси.

Бен взе пистолета и го мушна в джоба на затворническия гащеризон.

— Объркан ли си? — усмихна се Дарси и подпря карабината на колата, после свали ръкавиците.

— Доста.

— Преди да постъпя в Агенцията, бях на обучение в Хирфорд.

Бен започна да схваща.

— И Бунзи Маккълок ми беше инструктор — продължи тя. — Беше най-добрият. Никога няма да го забравя. Затова се изненадах още повече, когато разбрах, че си дошъл в Италия заради него. Вчера се отбих в къщата му в Кампо Басо. Когато му признах, че съм изпратена да те хвана, едва не ми пръсна мозъка. После обаче му разказах и другите подробности, които научих неотдавна. След това ми помогна безрезервно.

— Какви подробности? — попита Бен.

— Например, че не си застрелял Урбано Тасони.