Изгубената реликва

32

Лондон

В непристъпна оперативна стая на последния етаж на висока, модерна, строго охранявана сграда, чиято същност и предназначение бяха строго засекретени, деветима души седяха около дълга маса. Ако имаше прозорци, пред очите им щеше да се разкрие фантастична панорама — Темза, Уестминстър, Биг Бен и Парламентът. Нещата, които се обсъждаха или гледаха в стаята, се пазеха от чужди очи и уши, но на LCD екрана, заемащ едната стена, хората, които имаха достъп, можеха да следят от удобните си столове случващото се буквално по целия свят в реално време. Можеха да получават цветни изображения в едър план с висока разделителна способност, достатъчно добра, за да се преброят космите по главата на хората и да ги проследят навсякъде. Апаратурата се управляваше от оператори, които работеха зад звукоизолираща прозрачна преграда.

Най-възрастният от групата, който председателстваше в единия край на масата, беше слаб сивокос мъж. Казваше се Мейсън Ферис. Дори за най-близките си сътрудници Брустър Блекмор, седнал вдясно от него, и Патриша Йем, жена със стоманен поглед, Ферис беше легенда. Сегашната му дейност беше дори още по-малко известна на широката общественост, отколкото подробностите от предишната му военна кариера. Самото му присъствие в помещението предизвикваше респект.

От всички, седнали около масата, никой не изпитваше по-голямо страхопочитание към Ферис от Джейми Листър, двайсет и девет годишен, най-младият и неопитен член на екипа, наскоро издигнат от правителствената централа по комуникациите в Челтнъм, занимаваща се с разузнаване и охрана. Надяваше се единствено да не заприлича на присъстващите, когато достигне възрастта им. Ферис беше изпит и приличаше на скелет. За разлика от него Блекмор приличаше на човек, който цял живот се е хранил предимно със свинска мас и кожата му не беше виждала слънце от години. Никой от останалите не изглеждаше кой знае колко по-добре. Листър се опита да не се взира прекалено.

Сега за пръв път той беше в оперативната стая и се чувстваше скован и несигурен. Още откакто го пуснаха след проверката за сигурност, усети наблюдателните очи на Брустър Блекмор да се стрелкат към него почти непрекъснато. От малкото клюки, които беше чул, откакто беше в отдела, му беше станало ясно, че Блекмор живее, за да служи на своя господар и учител Ферис. Този човек не пропускаше нищо и докладваше всичко.

На гигантския екран се виждаше идеално фокусирано сателитно изображение на голяма вила, построена сред обширна, добре поддържана морава в тихо предградие на Рим. Върху изображението се кръстосваха нишките на координатна мрежа и различни данни, които непрекъснато се променяха с движението на сателита, чиято камера се насочи към самотната фигура, която излезе от задната страна на къщата. Видяха как се промъкна през двора, прескочи оградата и се скри сред дърветата в съседния имот. Сателитното око го проследи, докато крачеше по тихата улица. Присъстващите не се интересуваха от полицейските коли, които спряха пред къщата, която мъжът току-що беше напуснал.

И деветимата край масата бяха отворили пред себе си папки с една и съща класифицирана информация. Всички вече се бяха запознали с подробностите за мъжа, чиито действия следяха на екрана. Бяха видели как го закарват с линейка от мястото на грабежа до болницата. После до управлението на карабинерите. След това през системата за сигурност на летището го бяха наблюдавали в залата за излитащи пътници, когато изведнъж реши да остане в Италия.

— Какво си намислил, Хоуп? — промърмори Патриша Йем с полуусмивка, докато наблюдаваше съсредоточено фигурата, която крачеше по улиците на предградието.

Увеличиха максимално сателитното изображение. Виждаха замислено наведената му глава, цигарата в ръката му.

— Искаш да кажеш, освен провала на цялата операция? — обади се Блекмор.

Ферис направи нетърпелив жест.

— Въпросът е какво да правим с него.

Срещу Джейми Листър седеше едър широкоплещест мъж на име Мак.

— Струва ми се, всички сме съгласни, че намесата на мистър Хоуп в тази деликатна ситуация представлява потенциално катастрофален пасив за нас — отбеляза той. — Искам да кажа, чист късмет е, че успя да се измъкне, преди да пристигне полицията. Имахме перфектно изработен план. Той се намесва вече два пъти и всичко може да отиде по дяволите. Има само едно решение.

— Съгласна съм — каза жената вдясно от Листър.

Косата й бе тъмнокестенява, късо подстригана, яркочервеното й червило блестеше на изкуственото осветление. На табелката с името й на ревера пишеше Лезли Полък.

Разнесе се одобрителен шепот и няколко души кимнаха. Листър наведе глава към папката пред себе си, но не каза нищо. Устата му беше пресъхнала. В средата на масата имаше гарафа с вода и девет чаши, но имаше и неписано правило никой да не пие преди Ферис.

— Поради това предлагам — продължи Мак и огледа тържествено колегите си — да го извадим от играта и да помислим как да се измъкнем от кошмарната каша, в която се озовахме.

Патриша Йем извърна лице от екрана и приближи стола си към масата. Чукна папката пред себе си с дълъг червен нокът.

— Сигурни ли сме, че искаме да инициираме терминално действие спрямо този индивид? Той не е от лесните мишени. Играта може да загрубее.

— Разбира се, трябва да стане бързо и тихо — намеси се Мак. — Трудно е, но не и невъзможно. Този отдел, както и другите, го е доказвал многократно.

Лезли Полък присви устни и кимна.

— Нещата опират до това задачата да бъде поверена на най-подходящите. Имаме хора на разположение. Нужно е само текстово съобщение и… проблемът ще бъде отстранен.

С всяка изминала минута устата на Листър пресъхваше все повече. Знаеше какво да очаква, когато кандидатства да постъпи в отдела. Въпреки всичко разговорът му се струваше сюрреалистичен. Проблемът ще бъде отстранен. Говореха за живота на един човек.

Замисли се за баща си. Преглътна.

— Прочетохте ли досието на Хоуп? — попита Йем с недоверие и се обърна към Мак и Полък.

Мак се зачерви от раздразнение.

— Идеално познавам възможностите му, но не само него сме обучили до това ниво. Той може да бъде отстранен и, разбира се, подобно действие бих подкрепил на този етап. Честно казано, не мисля, че имаме избор в това отношение.

Ферис досега слушаше внимателно, подпрял брадичка на гърдите си. Цъкна с език и осем глави се обърнаха към него като по команда.

— Усещането ми е… — започна той, после млъкна и протегна дългата си кокалеста ръка, за да вземе гарафата с вода.

Наля си бавно в една чаша, после отпи. Листър също си напълни една чаша и я пресуши на един дъх. Блекмор го наблюдаваше. Ферис продължи, като мереше внимателно думите си:

— Усещането ми е, че макар нашият приятел да беше пасив за нас досега… и по принцип мога да се съглася с оценката на колегата ни… има и алтернативна възможност за действие, за която, изглежда, никой от вас не е помислил.

Всички погледи бяха насочени към Ферис, с изключение на Мак, който изведнъж прояви силен интерес към каишката на часовника си.

— Според мен неочакваната намеса на майор Хоуп в ситуацията с Урбано Тасони работи в наша полза — продължи Ферис. — При тези обстоятелства отстраняването няма да е уместен акт от наша страна. Освен това не искам проблемът да се реши тихомълком. Искам този човек да остане жив и да бъде задържан по възможно най-шумния и публичен начин.

— Сър, не съм убедена, че разбирам — обади се Лезли Полък и се намръщи.

Ферис се усмихна хладно. Облегна се и сключи пръсти пред себе си.

— Нека ви разкажа за дядо си. Беше полковник в британската армия. През двайсетте години на миналия век прекарал известно време в Индия, където, като професионален следотърсач и ловец, бил наеман от няколко владетели, за да открива и убива кръвожадни тигри, които нападали и разкъсвали селскостопански работници. И той се справял много добре благодарение на определени методи.

— Сър?

— Всъщност е много просто — продължи Ферис. — Следете мисълта ми. Ако ви обясня как е действал дядо ми, ще разберете какво имам предвид.

Ферис започна и скоро присъстващите схванаха разсъжденията му.

Докато слушаше, устата на Джейми Листър отново пресъхна. В оперативната стая беше топло, но към него сякаш се протягаха ледени пръсти. Той заби поглед в масата. Знаеше, че Блекмор го гледа и следи всяко трепване на лицето му, така че се стремеше то да не изразява нищо.

— Е, така се лови тигър — завърши Ферис. Огледа хората около масата. — Разбирате ли? Това е логично заключение.

Никой не възрази.

— Значи разбрахме се — добави Ферис. — Искам Хоуп да бъде задържан през следващите дванайсет часа. Уведомете италианската полиция.

— Очакваш да го приберат просто така? — каза Мак.

— Не, не очаквам. Затова искам да изпратя наш човек, който да оглави операцията.

— От отдела?

Ферис поклати глава.

— Ние ще стоим настрана.

— Ще ни е нужен някой много добър — отбеляза Йем, — ако искаме да имаме шанс да го заловим. Някой, който не му отстъпва в нищо.

Блекмор я погледна.

— Имаш ли някого предвид?