Изгубената реликва

74

Истината беше, че Бен излъга Дарси: след прекъсването на връзката му бе позвънил Майски, а не Шиков. Разговорът с боса на мафията бе продължил точно колкото трябва, но след него Бен не беше сигурен дали постъпва правилно.

Второто позвъняване беше от друг човек, който отговаряше на съобщението, оставено на телефонните номера от апарата на Гурко. Бен не бе очаквал обаждане от него.

Със силен руски акцент мъжът се представи като Юрий Майски.

— Григорий Шиков е мой чичо. Работя за него.

Бен седеше на ръба на леглото, стиснал слушалката, и чакаше.

— Казваш, че „Черната медуза“ е у теб.

— Да. В момента е пред очите ми — отвърна Бен.

— Трябва да си луд, ако смяташ, че чичо ми ще се занимава с теб. Ще накара да те изтезават и убият.

— Обикновено съм внимателен.

Колебливо мълчание. Типично за човек, който всеки момент трябва да вземе необратимо решение.

— Мога да ти предложа нещо друго. Раздели парите за „Черната медуза“ с мен и ще останеш жив.

— Ами Шиков?

— Ще го убедя да те пусне.

— Просто така?

— Разполагам с много информация. Знам много тайни.

През следващите две минути Бен слушаше, докато Майски сподели някои от тях. Онова, което знаеше този човек, бе предостатъчно, за да бъде премахнат Шиков заедно с цялата му империя.

— И ще го заплашиш, че ще издадеш всичко това на властите, само за да не насъсква кучетата си срещу мен? Защо?

— Защото искам да се махна — отвърна Майски. — Преди да е станало прекалено късно. Имам жена и дъщеричка на три месеца. Имам нужда от пари, за да ги отведа някъде на безопасно място и да започнем нов живот.

Бен стана и се заразхожда из стаята, докато слушаше. Човекът му изглеждаше искрен. И нещо повече — стори му се, че е отчаян.

— Шиков струва… колко? Десетки, стотици милиони? Защо си чакал да се появи тази възможност? Можел си да го шантажираш по всяко време. Твоята свобода срещу неговата.

— Не го познаваш — настоя Майски. — Никога не би ми дал пари. Щеше да намери начин да ме прецака.

— Сигурно. Дори и да му отнеме времето до края на живота. Каквото и да направиш, ще намери начин да те открие. Никъде на тази планета няма да има безопасно място за теб и семейството ти.

Майски преглътна.

— Това е единственият начин.

— Не, Юрий. Това е единственият начин да заколят жена ти и детето ти пред собствените ти очи, а после да пуснат куршум в мозъка ти. Няма да стане. Мога обаче да ти предложа споразумение. Чичо ти ще изчезне заедно с цялата му организация. Аз ще се погрижа да изчезне.

— Не искам да отида в затвора.

— Няма. Не и ако ми помогнеш.

Последва дълго, предпазливо мълчание. Бен имаше чувството, че долавя бясното препускане на мисълта на този човек.

— Нямаш друг избор, Юрий. Сам го каза. А ако имаше, нямаше да ми се обадиш. Сега слушай внимателно и ще ти кажа точно защо трябва да ми се довериш и точно какво ще направим.

В тишината на кабинета Григорий Шиков гледаше стъписано труповете на хората си. Продължаваше да стои зад бюрото. Лицето му беше бледо като на мъртвец. Юрий Майски наблюдаваше чичо си с изтерзано изражение.

Бен заобиколи един от труповете и застана пред бюрото на Шиков.

— Не само ти получи съобщението ми — каза му той. — С Юрий проведохме дълъг разговор. Той реши, че вече не иска да работи за теб. Иска свой собствен живот. Смятай това за негова оставка.

Майски свали пистолета.

— Чичо…

Лицето на Шиков от бяло стана червено, докато гледаше свирепо племенника си.

— Юрий! Това не може да е истина.

— Юрий иска да сключи сделка с властите — продължи Бен. — Никой не познава твоята организация по-добре от него. Може да им предостави информация за имена, адреси, сделки и контакти. Къде са скрити труповете в цяла Европа. Подробности за всичко, което си правил в продължение на десетилетия. Достатъчно гадости, за да влезете всички в затвора за вечни времена.

— Ще умреш за това, Юрий.

— Не, няма да умре — възрази Бен. — С него всичко ще бъде наред. Той и семейството му ще получат нова идентичност и нов живот, далеч от тук, благодарение на програмата за защитени свидетели на британското правителство. Просто му беше нужен някой като мен, който да му помогне.

Шиков гледаше Бен изненадано.

— Но…

— Знам какво си мислиш — каза Бен. — Аз не съм агент. Не съм ченге. Вчера бях извън закона и ме издирваха за убийство. Откъде един беглец намира лостове, за да обърне нещата в своя полза и да започне да диктува условия на властите? Нека просто да кажем, че сега нещата са различни. Благодарение отчасти на твоето приятелче, Тасони, сега имам преимущество, с каквото преди не разполагах.

От гърлото на Шиков се изтръгна странен, пронизващ вой. Цялото му лице се тресеше. Дланите му върху бюрото бяха побелели от натиска.

Бен го държеше на прицел.

— Ако говорим за теб, Шиков, обещах си да те убия заради онова, което направи с Донатела и Джовани Страда и с останалите, които умряха в галерията. Сега обаче виждам един слаб, болен и жалък старец, който ще прекара остатъка от живота си в затвора.

Шиков изведнъж пое въздух. Тялото му като че ли изпадна в конвулсии. Посегна към вътрешния джоб на сакото си и го скъса, докато извади флакон с хапчета. Треперещата му ръка ги изсипа на бюрото, грабна две, натъпка ги в устата си и ги преглътна на сухо, като кашляше и се давеше.

— Лекарствата не ти помагат вече, чичо — обади се Майски. — Имаш нужда от помощ. Мога да се погрижа да попаднеш в добри ръце.

Бен наблюдаваше Шиков, докато се съвземе от пристъпа. Щракна предпазителя на пистолета и го спусна до тялото си.

— Юрий твърди, че страдаш от сърдечна недостатъчност. Можеш да се надяваш на максимум година живот. Ако зависеше от мен, бих те оставил да изгниеш в затвора. Обещах на племенника ти обаче, че ще прекараш дните, които ти остават, в относителен комфорт.

— Така ще е най-добре — обади се Майски.

Шиков го изгледа с омраза.

— И, между другото, Шиков — добави Бен, — искам да знаеш, че безценното ти яйце е било намерено и продадено години преди дори да станеш пълнолетен. Пропиля целия си живот да го търсиш. Възможно е и арабският шейх, който го е купил за милиони през хиляда деветстотин петдесет и пета, вече да не е негов собственик. Кой знае? И на кого му пука? За теб то е загубено. Много отдавна. И завинаги.

Като чу тези думи, Шиков сякаш вътрешно рухна, като сграда, заредена с контролирани взривове, които се възпламеняват последователно и я срутват до основи. Той се отпусна бавно над плота на бюрото, после назад в стола с ръка на гърдите. Дишаше учестено и се задъхваше заради течността в белите дробове.

После ръката му се устреми към чекмеджето на бюрото пред него. Преди Бен да успее да реагира, дебелите пръсти на руснака сграбчиха дръжката на чекмеджето и го отвориха, бръкнаха вътре и извадиха стар пистолет маузер. Бен се просна на пода в мига, в който изтрещя изстрелът. Зад него се строши витрина. Шиков насочи оръжието към Майски…

И Бен го застреля в челото.

Григорий Шиков отвори уста и очите му се разшириха от изненада. От дупката на челото му потече струйка кръв.

Маузерът падна от ръката му. От устата му се разнесе продължително кърваво, пенесто хриптене, после тялото му се отпусна на стола пред бюрото.

Юрий Майски се вторачи в трупа на чичо си. Бен го погледна.

— Добре ли си?

Майски прокара пръсти по лицето си. Кимна.

— Да, добре съм.

Тогава главата му експлодира.