Изгубената реликва

54

Лондон

Мейсън Ферис стигна до офиса преди седем сутринта и седна зад бюрото в кабинета си близо час преди да звънне телефонът на секретната линия. Обаждаше се Брустър Блекмор.

Ферис вдигна слушалката.

— Виждам, че нямаме особен успех в задържането на майор Хоуп — каза той хладно, без да чака Блекмор да заговори.

— Не се обаждам за това. Мисля, че имаме проблем с нашия Листър.

Ферис издиша през носа.

— В парка. Знаеш къде. Дай ми трийсет минути.

След двайсет и две минути Мейсън Ферис каза на шофьора си да го остави пред Канада Гейт, входа от южната страна на Грийн Парк, съвсем близо до Бъкингамския дворец. Поръча на шофьора да изчака няколко минути, после оправи вратовръзката си, мина под позлатения портал и се отправи към предварително уговореното място. Никога не се срещаха два пъти на едно и също място.

Блекмор седеше в края на градинска пейка и четеше „Таймс“, когато Ферис приближи. Не се поздравиха. Ферис седна в другия край на пейката и също извади вестник. Зачака Блекмор да заговори.

— Изглежда, нашето момче си създава проблеми — обади се Блекмор тихо, без да вдига очи от страницата. — Вчера следобед в кабинета му Лезли Полък го е засякла да води разговор с човек, с когото не би трябвало. Затворил е веднага, намерил е претекст и си е тръгнал. Оттогава никой не го е виждал.

Ферис продължаваше да слуша безизразно.

— Проблемът е следният — продължи Блекмор. — Контролираме телефона на Листър, както и на всеки друг в отдела, и знаем с кого се е свързал.

Ферис бавно се обърна към него и го изгледа студено.

— С Дарси Кейн от Агенцията за борба с тежката организирана престъпност. — Блекмор млъкна за момент. — Има и още нещо. По-лошо. Копието на Листър от оперативното досие липсва. Мисля, че той го е взел.

Мейсън Ферис мълча дълго.

— Знаем ли къде е? — попита накрая той.

Блекмор кимна.

— Глупакът, изглежда, не е научил много в школата. Мисли си, че ще може да ни се изплъзне, като отседне в провинциален хотел. В Съри е. Да издам ли заповед?

Ферис помисли още малко, после поклати глава.

— Още не. Остави момчето да се крие. Да видим къде ще ни отведе. Ако е там, където мисля… — Той стисна устни. — Тогава знаеш какво да направиш. И го направи бързо.

Саламанка 8:19 ч.

След нощ на безплодно претърсване на града, без да открие беглеца, който, изглежда, беше решен да й се измъква и да я унижава на всяка крачка, Дарси най-накрая се върна в централата на полицията в Саламанка на площад „Санкти Спиритус“, където изпи четири кафета и два аспирина и легна да поспи на едно канапе в кабинета, който им бяха предоставили.

Сънува, че преследва Бен Хоуп. Точно когато щеше да го хване, телефонът иззвъня и я събуди.

— Кой е? — попита тя сънливо, седна на канапето и махна кичур коса от лицето си.

— Борг — чу шепот от другата страна.

Дарси преглътна и се разсъни.

— Пак ти.

— Къде си?

Дарси се поколеба за миг. Може би трябваше да затвори, но се отказа.

— В Испания — отговори.

— След час заминавам за Париж — каза той. — Можеш ли да си там днес следобед?

— Добре.

— Кафе „Дьо ла Пе“. Три часа. Ела сама.