Изгубената реликва

55

Кафе „Дьо ла Пе“, Париж

Дарси седеше сама на терасата на известното кафене, наблюдаваше трафика по булевард „Де Капюсин“ и хората наоколо, които ядяха френски хлебчета, пиеха кафе и светла бира. Чудеше се дали Борг изобщо ще се появи. Вече закъсняваше с четири минути.

Дотогава тя нямаше какво да прави, освен да се любува на парижката атмосфера и да пие портокаловия си сок. Беше й останало време да си намери хотел, да вземе душ и да се преоблече в бяла блуза, джинси и джинсово яке, така че сега се чувстваше освежена и нащрек.

Точно в три часа и пет минути край бордюра на няколко метра от нея рязко спря сиво рено лагуна и през прозореца нервно се показа млад мъж с меки кафяви очи и черна коса. Огледа масите на кафенето, после погледът му се спря върху нея.

— Качвай се — каза й с треперещ глас.

Дарси стана и се качи на предната седалка до него.

— Ти си Борг — каза тя. — Къде ти е тенис ракетата?

— Много смешно — отвърна мъжът и зачака пролука в трафика, за да потегли.

Тъкмо щеше да го направи, когато задната врата се отвори и в колата се качи Паоло Буитони.

— Сътрудникът ми, мистър Макенроу — каза Дарси.

— Боже! Казах да дойдеш сама!

— Мама ме е учила да не се качвам в коли сама с непознати мъже — отвърна Дарси. — Особено такива, които не искат да кажат кои са. — Извади беретата от кобура под якето си и насочи цевта в лицето му. — А сега карай и започвай да говориш.

Сляха се с трафика по булеварда.

— Слушам — подкани го Дарси.

— Добре. Поред. Името ми е Джейми Листър. — Джейми погледна към оръжието. — Предпочитам да не насочваш това нещо към мен. Притеснява ме.

Дарси свали беретата.

— Само не забравяй, че е тук. Така. Кой точно си ти, Джейми Листър?

— Работя за МИ6. Или работех. Поне довчера.

Дарси го изгледа.

— Не ми ли вярваш? — Листър бръкна в джоба на якето си, извади ламинирана карта и й я подаде.

Дарси я огледа, даде я на Буитони да я види, после я хвърли върху таблото.

— Откъде я взе? От кутия с коледни сладки?

Листър се ядоса.

— Много е важно да ми повярваш. Работя в МИ6. Иначе откъде мога да знам за операция „Йерихон“?

— Не ми харесват тези глупости — отбеляза тя.

— Трябва да ми вярваш. Ако научат, че говоря с теб, ще убият всички ни.

— Остави това „ние-вие“. С кого си мислиш, че разговаряш?

— Не се заблуждавай, агент Кейн. Не си една от тях, защото, ако беше, нямаше да те карат да се ровиш в купчина фалшиви улики. Ти си просто пионка в игра, за която дори не подозираш. Цялата история около Тасони е измислена. Изпратили са те да гониш невинен човек.

Дарси и Буитони се спогледаха.

— Защо им е да го правят? — попита тя.

— За да се доберат до Шиков — отговори Листър.

— Кой е Шиков? — попита Буитони от задната седалка.

— Григорий Шиков — отвърна Листър — е бос на руската мафия. На много високо ниво. Наричат го Царя.

Дарси поклати глава.

— Не съм чувала това име.

— Нормално. Този човек има много връзки. И е много внимателен. От десетилетия агентите се въртят около империята му и дебнат за най-малкия пропуск. Но без резултат. Не могат да го хванат дори за неплащане на данъци. По-умен е от Ал Капоне.

— Защо агентите на МИ6 се занимават с руската мафия? Това е наша територия.

— Не и след като Шиков се зае с нов бизнес. Наркотиците, проституцията и трафикът на хора вече не му стигат. Захвана се с оръжия. Много специфичен клас оръжия, предназначени за много специален клиент. — Листър я погледна косо. — Талибаните.

Дарси поклати глава.

— Малко вероятно. Талибаните вече имат повече оръжия от цялата руска мафия.

— Не и такива — възрази Листър. — Какво знаеш за „Ка петдесет“?

— Руски военен щурмови хеликоптер. Отговор на нашия „Апачи Ем Кей едно“, може би дори по-добър в някои отношения. Наричат го „Черна акула“.

Листър кимна.

— Преди седем седмици два руски хеликоптера „Черна акула“ са изчезнали от база в Украйна. Вътрешна работа. Корупцията там е невероятна. Когато руското разузнаване най-накрая научи кои служители са замесени, откри само трупове. До този момент никой не знае къде са хеликоптерите. Според нашите източници имаме причина да вярваме, че Шиков ги е скрил някъде. Русия обаче е огромна. Никой не знае къде.

— И смята да ги продаде на терористи?

— Така предполагат източниците на разузнаването. Ако е вярно, войната в Афганистан може да се обърне срещу нас. Сегашните бомби и гранатомети ще ни се струват детски играчки. С тези машини терористичната заплаха ще се издигне на ново безпрецедентно ниво.

— Чакай малко — каза Дарси. — Нещо не разбирам. Какво общо има всичко това с Бен Хоуп и убийството на Урбано Тасони?

— Бен Хоуп не е убил Тасони.

— Кой тогава? — попита смаяно Дарси.

— Ние.