Изгубената реликва

45

Вила Флор, Португалия

Самолетът на Брук кацна точно навреме и когато таксито й стигна до края на пътя, който бе най-близо до къщата й, беше 11:45 ч. Тя извади чантата си от багажника, плати на шофьора и изчака, докато колата обърна и изчезна сред облак прах.

Чувстваше се странно свободна. Беше горещо и сухо, цвъртяха цикади. Тя тръгна по виещия се каменист път между дърветата, през малка долина с много пеперуди и после по полегат склон, който стигаше до тревистата поляна, където беше къщата й. По пътя чу бръмчене на мотор и видя Фатима Азеведо да минава с мотопеда си през нивите. Кучето й тичаше след нея. Брук й махна. Фатима и Луиш бяха най-близките й съседи. Малката й ферма за органични продукти на около километър нагоре по пътя произвеждаше плодове, билки и малко вино, което оставаше предимно за тях и приятелите им. Когато Брук беше там, тези сърдечни хора понякога й носеха по бутилка вино и кошница пресни яйца.

Малко преди къщата й каменистият път преминаваше в тясна пътека, покрита със ситен чакъл. Старата каменна къщичка беше уютно сгушена сред диви цветя и храсти. След дома на Бен във Франция Брук най-много обичаше да идва тук. Беше невероятно спокойно, без никакъв шум, никакъв рев на самолети като в Ричмънд на всеки деветдесет секунди. Освен порасналите храсти всичко изглеждаше точно както го бе оставила миналия път, когато бяха тук с Бен, спомни си тя с усмивка. Беше в края на юни, малко след като дългото им приятелство беше прераснало в пълноценна връзка, за което тя бе мечтала повече, отколкото й се искаше да признае. Бяха прекарали тук четири прекрасни дни. Хранеха се на малката тераса всеки ден и правеха дълги разходки в горичките наоколо. Нямаха никакви тревоги и притеснения и се наслаждаваха на любовта си. Бен изглеждаше толкова щастлив — по-щастлив, отколкото тя го бе виждала някога.

Искаше й се той да е тук с нея. Питаше се какво ли прави сега, дали е получил съобщението й. Нямаше търпение да го види отново. Поведението на Маршъл, което я бе принудило да бяга и да се крие, сега я ядосваше още повече. Надяваше се, че през няколкото дни, докато тя бе в Португалия, той щеше да се осъзнае и да се вразуми.

Глупости!

Не биваше обаче да допуска проблемите да развалят настроението й тук. Покрай пътеката към пътната врата имаше стара стена от суха зидария. Брук бръкна в пролука между затоплените камъни и извади ключа. Отвори вратата и изпита облекчение, когато влезе в хладния приятно ухаещ коридор.