Изгубената реликва

56

Листър се засмя мрачно на изражението й.

— Да, точно така. Ние. Добрите момчета.

— Не вярвам — обади се Буитони.

Листър го погледна в огледалото.

— Така ли? А това е само началото.

В главата на Дарси изведнъж изникнаха стотици въпроси. Листър току-що бе споделил с тях информация, която, дори наполовина да беше истина, би могла да ги убие. Отчасти й се щеше да не беше чула всичко това. Отчасти искаше да чуе всичко.

— Продължавай — подкани го.

Листър продължи да говори бързо, докато шофираше. Обиколиха Плас дьо ла Конкорд и „Шанз-Елизе“ остана вдясно от тях.

— Добре. Публичният имидж на Тасони е документиран много добре. Роден през хиляда деветстотин петдесет и шеста година в богато влиятелно семейство. Преуспяващ, харизматичен човек, на когото е отредено да бъде голям играч по един или друг начин. Обществеността обаче не знае, че Тасони от години е свързан с организираната престъпност. Италианската мафия, руската мафия, какво ли не, но нищо никога не бе доказано. Доколкото знаем, за пръв път се е срещнал с Григорий Шиков в Москва през седемдесетте години като младеж, силно обвързан с италианското марксистко движение. Тези идеологии не оцеляха дълго. Тасони и Шиков са се снимали заедно по различни поводи и са имали общ бизнес. Разузнаването отдавна го следи, но досега той не е дал никакъв повод за действие. До началото на тази година, когато допусна грешката, която всички очакваха. — Листър погледна Дарси. — Тасони, изглежда, е обичал по-младичките.

Буитони изруга под нос. Дарси мълчеше.

Листър продължи:

— И така, не губиха никакво време и веднага му предложиха сделката. Условията бяха прости — поднасяш ни Шиков и си свободен или завинаги потъваш заради секс скандал с малолетна. Тасони веднага прие. Проблемът беше в това, че дори и той не можеше да предложи нищо, с което Шиков да бъде изобличен. После преди няколко дни Тасони се свърза с наши агенти. Изглежда, най-после се бе появила идеалната възможност. Обяснил, че Шиков се кани да извърши обир в италианска галерия и че е поверил работата на сина си Анатолий. Той и бандата му трябвало да отвлекат тримата собственици на галерията от домовете им през нощта и да ги принудят да им дадат кодовете за алармената система. В края на краищата обаче не стана така.

Дарси се намръщи. Умът й работеше трескаво.

— Момент. Каза, че британското разузнаване е знаело за грабежа предварително?

Листър преглътна и кимна.

— Всичко е регистрирано в досието на операция „Йерихон“. Тоест истинското досие, а не цензурираното, което ти показаха. Шефовете на нашия отдел решиха да изчакат да видят как ще се развият нещата. Така и не информираха италианската полиция.

— Наистина е гадно.

— Слушай нататък. Нямам много време. Именно Тасони събрал италианския екип за обира и включил в него собствения си бодигард Роко Маси. Роко обаче не знаел, че шефът му е марионетка. Ако го бяха арестували и му бяха обещали да го пуснат срещу името на шефа му, всичко щеше да се потули. Той обаче се измъкна чист. Самият Тасони не е знаел, че един от хората му, Бруно Беломо, е агент под дълбоко прикритие с истинско име Марио Бели. Следиш ли мисълта ми?

— Продължавай.

— Ако планът бе успял, щеше да се случи едното от две неща. Или Анатолий да ни отведе директно при баща си, при което баща и син щяха да бъдат арестувани заедно, или, ако Шикови се окажеха по-внимателни и не осъществяха пряк контакт, с помощта на Бели да арестуваме Анатолий и да го притиснем. На пръв поглед той беше садистичен изрод, но дълбоко в себе си беше разглезен страхливец, който бързо щеше да се пречупи и да предаде баща си, вместо да прекара остатъка от живота си в затвора.

Дарси се засмя мрачно.

— Възхищавам се на начина, по който действате.

— Нека продължа. Така трябваше да стане. Всичко обаче се промени, защото Анатолий Шиков промени плана за действие в последната минута. Без проблем Бели пак можеше да ни отведе при него. Когато обаче обирът, който трябваше да стане посред нощ, се превърна в брутален въоръжен грабеж посред бял ден, се появи нов и напълно непредвиден фактор в цялата операция.

— И този фактор се нарича Бен Хоуп — каза Дарси.

— Никой не беше в състояние да предвиди, че ще се намеси някой като него. Обикновен човек щеше да бъде взет за заложник като всички останали или убит.

— Което е било приемлив риск според вашите разбирания. Неизбежните косвени жертви.

Листър пак я погледна косо, докато шофираше.

— Не обвинявай мен. Аз бях нов там. И не аз съм съставял тези шибани планове.

— Значи Бен Хоуп, доколкото е успял, е помогнал за спасяването на колкото може повече заложници. Знам какво е станало. Или само е искал да изглежда така.

Листър енергично поклати глава.

— Ти знаеш само онова, което те искат да знаеш. Информацията, която беше подадена на полицаите. Не знаеш например, че Бен Хоуп е убил Анатолий Шиков с ръжен, за да спаси от изнасилване едно момиче от заложниците. И най-вероятно и от смърт.

Дарси не отговори. Определено не й бяха казали тези неща.

— Не само че всичко това прецака операцията за Шиков — добави Листър, — ами този Хоуп хвана нашия Бели и го окачи за въже през терасата. Което напълно провали целия план.

— Значи сега става дума за ограничаване на щетите.

Листър кимна.

— Така е. Тасони знаеше твърде много. Роко Маси също. Премахнаха ги и двамата и прикриха следите си. Първоначално идеята беше вината да се прехвърли към радикална група за защита на околната среда.

— Междувременно обаче Бен Хоуп се е досетил за връзката на Тасони и е решил да го посети.

— Което също беше напълно непредвидено — отбеляза Листър. — Дори не знам как се е досетил.

— Непременно ще го попитам, когато го хвана — каза Дарси.

— Само че този път, вместо да обърка плановете, се оказа полезен.

— Как така? — попита Буитони намръщено.

— Набедиха го и пуснаха вас по петите му. Така от пасив Хоуп се превърна в ценен актив. — Листър посочи Дарси. — И след като им го предадеш, ще го използват.

Дарси премигна.

— Да го използват?

— Тигър и агне — каза Листър.

— Моля?

— Шефът ми го каза. Когато искаш да хванеш тигър, забиваш кол в просека в джунглата. Завързваш агнето за кола и се качваш на дърво с пушката си, за да чакаш. Тигърът ще дойде рано или късно.

— Не мисля, че е толкова лесно да хванеш Бен Хоуп.

— Не разбираш. Бен Хоуп не е тигърът, а агнето.

Дарси кимна.

— Искат да го използват като примамка.

— Тигърът е Шиков. Знаят, че той няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за сина си. Искат той да убие Хоуп и те да го спипат.

— Исусе! — изпъшка Буитони от задната седалка.

Листър удари с длан волана.

— Пълна гадост! Не за това постъпих в службата. Не мога да участвам в хайка за невинен човек. Не само невинен… Хоуп рискува живота си, за да спаси онези хора. Както преди това е рискувал живота си за страната си. А сега онези мръсници искат да го унищожат.

— Но ти участваш, Листър.

— Вече не. Не и след случилото се. Напускам. Е, не точно.

— Просто си престанал да ходиш на работа?

— Не мога да допусна такова нещо да се случи. Някой трябва да ги спре.

— Не поемаш ли риск, като говориш с мен?

— По-голям, отколкото можеш да си представиш. Не знам обаче към кой друг да се обърна.

— Освен това забравяш едно нещо — сделката на Шиков с терористите. Ако източниците са прави…

— … талибаните ще разполагат с щурмови хеликоптери „Черна акула“. Така е.

— И екипажите на нашите „Апачи“ няма да знаят какво ги е ударило. Животът на стотици британски войници ще бъде изложен на опасност. За да се спаси животът на един невинен човек.

Листър се обърна и я изгледа ядосано.

— Баща ми беше капитан в кралския флот. Умря в Ирак за страната си. Мислиш ли, че искам да изложа на опасност войниците ни? Сделката на Шиков не трябва да бъде осъществена. Аз само казвам, че не мога да оставя нещата да се вършат по този начин. Няма да го допусна!

— Не можеш да докажеш нищо.

— Мога.

— Как?

— Няма да кажа нито дума повече, докато не се съгласиш да ми помогнеш.

— В какво да ти помогна?

— Трябва да сложим край на това.

— Ние?

— Моля те. Както казах, не знам към кой друг да се обърна.

Дарси се канеше да отговори, но думите замряха на устните й, защото движение в огледалото за обратно виждане привлече погледа й. Обърна се назад. Буитони също се обърна.

Вече бяха излезли от Плас дьо ла Конкорд и се движеха успоредно на Сена. Лувърът беше отдясно, но Дарси повече се интересуваше от двата мощни спортни мотоциклета, които се движеха между колите зад тях. Двамата, които ги управляваха, бяха приведени ниско, на задните седалки имаше по още един човек. И четиримата бяха с кожени облекла, а лицата им не се виждаха зад непрозрачни маски.

Мотоциклетите ги настигнаха за секунди и застанаха от двете им страни. Ауспусите им ревяха силно. Онзи откъм Дарси беше толкова близо, че тя различи емблемата на „Кавазаки“.

— Те са! — извика Листър.

Като на забавен каданс Дарси видя как мъжът на задната седалка сваля ципа на якето си, бърка под него и вади автомат узи на ремък.

Буитони също го видя и посегна към пистолета си. Дарси обаче беше по-бърза. Бутна ръката на Листър от волана и рязко го завъртя четвърт оборот по посока на часовниковата стрелка. Лагуната сви вдясно и блъсна мотоциклета. Кавазакито падна сред порой искри и затисна предния мотоциклетист. Задният изхвърча и падна върху паркиран фолксваген.

— Моля ви — каза Листър. — Не позволявайте да ме убият.

— Мълчи и карай — процеди Дарси и насочи пистолета си към втория мотоциклет.

Преди да стреля, вторият човек на мотоциклета извади същото узи и откри огън. Куршумите надупчиха ламарината и счупиха стъклата от страната на Листър. Арматурното табло и предното стъкло се покриха с червени капчици. Листър извика пронизително и падна напред. Кракът му притисна педала на газта.

Бяха съвсем близо до реката, на метри от водата. Колата се отклони натам. Буитони извика нещо на италиански, което Дарси не се опита да разбере, защото пусна оръжието и се зае да освободи волана от тежестта на Листър и да махне крака му от газта.

Минаха под мост и едва не блъснаха триколка за доставка на пици. Мотоциклетът отново се спусна към тях и задният ездач отново стреля. Буитони успя да даде три изстрела, но не улучи, защото колата се движеше на зигзаг.

Улицата сви вдясно, появиха се дървета, които ги отделяха от брега на реката. Тялото на Листър залитна силно вдясно, когато Дарси взе завоя, и изби волана от ръцете й. Лагуната се движеше със сто километра в час, когато поднесе към затревен бордюр, хлъзна се странично, удари се в дърветата и се преобърна. Спря на покрив до самата вода.

Дарси отвори очи. Висеше на предпазния колан надолу с главата и цялата беше в кръв. За момент изтръпна, после си даде сметка, че кръвта е на Листър. Той също висеше надолу с главата, а от устните му излизаше кървава пяна, защото се опитваше да каже нещо. Вътрешността на колата беше осеяна с парчета стъкло и какво ли не още. От джобовете на Листър се бяха посипали монети.

— Паоло! — Дарси се закашля, когато се опита да се обърне назад към Буитони. — Добре ли си?

Откопча колана си, спусна се по тавана на колата и пропълзя към задната седалка.

— Паоло?

Буитони не отговори. Не беше в състояние. При удара вратът му се беше счупил.

През раздробеното стъкло Дарси видя мотоциклетът да спира на трийсетина метра от колата. Задният слезе първи, все още с узито в ръце. После слезе и първият, подпря машината на стойката и двамата спокойно тръгнаха към реката. Дарси си спомни беретата. След няколко трескави секунди осъзна, че най-вероятно е изпаднала през счупените прозорци при преобръщането. Пробва да вземе оръжието на Буитони, но пистолетът му беше затиснат под тялото му и тя не можа да го помръдне.

— Трябва да се махнем от тук — каза тя на Листър. — Веднага.

Листър се свлече от седалката върху тавана на обърнатата кола. Опита се да говори, но от устата му излезе само кървава пяна. Дарси осъзна, че за него вече е късно. Щеше да умре до няколко минути и той го знаеше. Протегна трепереща ръка. Посочи с окървавен показалец.

Сочеше монетите — британски пенита и евроцентове — пръснати по тавана на преобърнатата кола. Докосна монета от една лира. Бързо губеше сили. Ръката му се отпусна, а Дарси се вгледа в кървавия отпечатък, който остави върху главата на кралицата на гърба на монетата. Листър отново вдигна ръка с насочен показалец. Умоляваше.

Разбери ме! Моля те, разбери какво ти казвам!

Започна да показва с пръсти. Числа.

Едно. Пет. Три.

— Какво е „едно-пет-три“? — попита тя трескаво.

Погледна отново изцапаната с кръв монета. Пари ли имаше предвид? Сто петдесет и три какво? Милиони?

— Не разбирам.

Мотоциклетистите вече бяха съвсем близо. Онзи, който бе карал мотоциклета, разкопча якето си и извади пистолет. Другият насочи узито и пусна един откос. Дарси инстинктивно се сви, защото куршумите зачаткаха по ламарините и във вътрешността на колата. Когато отново погледна, Листър беше мъртъв. Куршум беше отнесъл слепоочието му.

Тя се измъкна от колата и хукна през дърветата покрай Сена. Куршуми разровиха пръстта около нея. Можеше да се скрие само на едно място.

Хукна право към бетонната стена, която се спускаше в реката. Напълни дробовете си, докато летеше във въздуха, и се подготви за предстоящия сблъсък със студената вода. Тялото й проряза повърхността и след първоначалния шок Дарси заплува с мощни удари дълбоко под вода. В ушите й отекнаха изстрели, наоколо падаха куршуми, които оставяха бели пенести следи. Заплува още по-бързо, докато сърцето й заби бясно и дробовете й бяха готови да се пръснат.

Когато изплува и си пое въздух, беше на стотина метра надолу по течението, под извита дъга на мост. Прикри се и погледна към двамата мотоциклетисти, които се върнаха при обърнатата лагуна. Единият хвърли малък черен предмет през счупеното стъкло.

Почти веднага колата беше обхваната от пламъци. Мъжете се обърнаха и хукнаха към мотоциклета. В далечината се чу полицейска сирена. После още една.

Мотоциклетът изрева и потегли. Почти веднага след това лагуната експлодира.