През целия следващ ден чакаш Камиури, но той така и не се появява. Започваш да се тревожиш дали все пак не си обидил Ейина, ала всичко се обяснява много по-просто, когато привечер тя дотичва с торбичката.
— Става все по-трудно да се вмъквам в склада — въздъхва момичето. — Онзи смачкан червей дебне наоколо като джагамал. А пък на Камиури хич не му провървя. Нямаше как да се измъкне. Обаче аз съм хитра. Излъгах Айгучи, че по-рано брат ми е виждал някъде в джунглата от ония камъчета. И глупакът се хвана на въдицата! Заръча на Камиури утре цял ден да търси.
Тази вечер Ейина не се задържа при теб. Изпращаш я с облекчение, защото сам не знаеш какво изпитваш към нея. Чувствата ти са толкова объркани…
Продължи на 147.