Каджанга — синът на светлината

89

На следващия ден гладът те мъчи още по-зле. Не намираш почти никакви плодове и орехи. За сметка на това гъби има в изобилие и по влажната земя, и по дънерите на дърветата. Ти обаче не смееш да ги опиташ — знаеш, че много от тях са отровни.

През цялата сутрин обикаляш плитките вирове на реката. Виждал си децата от селото да ловят риба с копие. Но или този вид риболов има някаква тайна, или ти не си достатъчно сръчен. След няколко часа напразни усилия се завръщаш в укритието с една-единствена риба, малко по-дълга от педя. Изпечена върху огъня, тя едва стига колкото да залъжеш глада за малко.

На следващата сутрин не можеш да се похвалиш дори с такава мизерна плячка. Гладът започва да става непоносим. След пладне, когато поройният дъжд се посипва като по часовник, ти лягаш до огъня, унесен в черни мисли. Вече си само на крачка от отчаянието. Каква надежда може да имаш? Спасителна експедиция едва ли ще дойде — навярно Центърът е унищожен до последния човек. Хлапетата няма да ти помогнат, а от Айгучи можеш да очакваш само злини — нали и Хий-Ямшар те предупреди за това преди смъртта си.

Остава само едно — да издържиш някак един месец до края на дъждовния сезон, а после да тръгнеш надолу по реката. Ако Хий-Ямшар е прав, там трябва да има градове.

Не усещаш кога над джунглата е паднала влажна, задушна нощ. Внезапно от мрачните мисли те изтръгва леко шумолене навън. Светкавично протягаш ръка към копието и присвиваш очи. Светлината на огъня те заслепява, но все пак различаваш наблизо някакъв тъмен силует. През главата ти прелита една мисъл — хищник!

Как ще постъпиш сега?

Незабавно ще хвърлиш копието срещу силуета — мини на 5.

Ще насочиш копието напред и бавно ще отстъпиш към дъното на салона — продължи на 107.