Когато тази вечер се появява с храната, Ейина изглежда умислена и тревожна. Не казва нито дума, само ти подава торбичката, после изведнъж се разплаква и те прегръща с всичка сила.
— Трябва да ни спасиш, Каджанга! — хълца тя. — Трябва да ни спасиш! Останем ли тук, всички ще умрем!
Няколко минути Ейина се притиска към теб, разтърсвана от ридания. Сетне рязко се отдръпва, избърсва очи и мълчаливо избягва навън.
Мини на 56.