Каджанга — синът на светлината

161

Грижливо натрупваш дърва върху огъня, за да не изгасне докато те няма. След това напускаш убежището си и тръгваш през джунглата. Утрото вече е напреднало и сред гъстата зеленина въздухът става горещ, задушен и влажен. Оглеждаш се за дивеч и плодове, но не забелязваш нищо подходящо. Сезонът на плодовете е отминал. Само тук-там по клоните на храстите хараг се мярка по някой и друг орех. Орехите най-вероятно са червиви, но въпреки това ти ги прибираш в джобовете си. После ще проверяваш.

Изведнъж злобно съскане те кара да застинеш на място. Бавно вдигаш очи и изтръпваш. На около два метра от земята сред зелените сенки припламват две жълтеникави очи. Взираш се и различаваш черното тяло на един от най-опасните местни хищници — хискаур. Макар и не твърде едри, тия зверове са свирепи, бързи и изключително силни.

Да бягаш вече е късно — хискаурът се готви за скок. Имаш ли копие?

Да — мини на 209.

Не — продължи на 8.