Каджанга — синът на светлината

151

На следващата вечер Ейина наистина се появява, макар че този път в торбичката има само две дребни сушени рибки.

— Повече не успях да открадна, Каджанга — виновно казва тя. — Оная мърша Айгучи дебнеше около склада. Храни ни колкото да не умрем от глад, а иска да му работим по цял ден. Не знам какво ги прави тия лъскави камъчета. Найдала вече умря заради тях… цялата почерня, поду се и умря.

Тя изхлипва и се сгушва до теб. От допира й по цялото ти тяло пробягва странно, наелектризиращо чувство. Едновременно ти е удивително приятно… и някак отблъскващо да я усещаш до себе си. Кой знае защо, сърцето ти почва да подскача в гърдите.

— Ай-ай! — проплаква момичето. — Трябва да ни отведеш оттук, Каджанга! Трябва да ни отведеш, както заръча Хий-Ямшар. Още щом свършат дъждовете. Само не знам дали ще сме живи дотогава. Онова мръсно чудовище… Ти не знаеш какъв е, Каджанга. Бие момчетата… прави нещо на момичетата в склада…

Хващаш я за раменете и обръщаш лицето й към себе си.

— И на тебе ли го направи?

— Не, защото заплаших да му издера очите. Ама той рече, че като погладувам още малко, сама ще го моля…

Стискаш юмруци и усещаш как ноктите ти се впиват в дланта.

— Ще го убия!

— Недей, Каджанга! — умолително възразява Ейина. — Нищо не можеш да му сториш, а той ще те убие. С какво ще го нападнеш? С това копие ли? Ами ако пусне гаджамалите? Другите няма да ти помогнат, те умират от страх. Откажи се, Каджанга. Нека да изчакаме края на дъждовете. Ех, ако имахме поне едно от онези ваши огнени копия…

Разтърсва те толкова невероятна мисъл, че не усещаш кога си скочил на крака.

— Какво каза?

— Нищо, Ка…Каджанга — изплашено се запъва Ейина. — Извинявай, ако съм те обидила. Казах само, че ако имахме…

Без да мислиш, ти се навеждаш и я прегръщаш.

— Точно така! Бягай в селото, Ейина! Кажи на Камиури, че утре трябва да дойде на всяка цена! Ако стане каквото съм намислил… — Ти не довършваш и махваш с ръка. — Е, ще видим. Хайде, бягай!

Ейина става, но вместо да излезе навън, пристъпва напред и леко се притиска към теб. Ръката й плахо докосва косата ти.

— Колко красива коса имаш, Каджанга… Ще ми подариш ли един кичур?

Ако се съгласиш, мини на 168.

Ако откажеш, продължи на 181.