Каджанга — синът на светлината

34

Работата е бавна, защото се стараеш да режеш тапицерията от седалките на колкото се може по-равни ивици. Но с назъбеното парче метал това се оказва невъзможно — на места ремъците са широки, другаде съвсем тесни. Седнал до теб, Камиури ги връзва един за друг и криво-ляво сплита въже. Когато най-сетне приключвате, салонът изглежда тъй, сякаш из него е бесняла цяла глутница хискаури. Колкото до резултата, той само с усилие може да се нарече задоволителен — макар и достатъчно дълго, въжето ти внушава съвсем основателни съмнения. Е, няма как, ще трябва да се примириш с онова, което имаш. Разкършваш се и потупваш Камиури по рамото.

— Да вървим.

Мини на 53.