Каджанга — синът на светлината

158

Събужда те остра болка. Стреснато подскачаш в мига, когато върху рамото ти се стоварва нов удар. Със замъглени очи виждаш над себе си размахана тояга, а зад нея — злобното лице на Айгучи.

Отскачаш към стената, където са се свили останалите. Търговецът вдига тоягата и заплашително застава над вас.

— Проклети зверчета! Кой ви разреши да влизате тук?

Тишина.

— Кой? — изревава Айгучи.

— Ка… Каджанга каза… — заеква едно от момчетата.

Айгучи се озъбва и привежда лице над теб.

— Значи ти, а? Не ти ли стига снощното?

За секунда отново виждаш сцената на снощната гибел и болката от спомена е тъй непоносима, че имаш сили само да ахнеш. Но Камиури се обажда до теб:

— А ти откъде знаеш за снощи? Нали не беше тук!

Търговецът се разсмива с отвратително самодоволство.

— Знам, всичко знам! Тъкмо затова не бях тук. Как мислите, жалки червеи, защо стана цялата работа? Кой смятате, че отиде в храма да се оплаче на жреците, че небесните пришълци нарушават вековния ред на нещата? Аз, Айгучи! И боговете показаха своята мощ. Защото те са велики и страшни богове. Всеки, който се опълчи срещу тях…

Бученето в главата ти заглушава останалото. В гърдите ти се надига кипяща вълна от ярост. Този гнусен търговец е виновен за всичко! Не усещаш кога си скочил на крака — просто изведнъж откриваш, че стоиш срещу Айгучи със стиснати юмруци.

Вместо да се стресне, търговецът се ухилва още по-широко и замахва с тоягата. Какво ще направиш?

Ще се нахвърлиш върху него — мини на 169.

Ще обуздаеш гнева си и ще отдръпнеш — продължи на 191.