Каджанга — синът на светлината

138

Въпреки цялата си ненавист към търговеца, ти неволно изтръпваш, когато виждаш как огненият лъч пробива гърдите му и подпалва дървената стена зад него. Айгучи глухо изхърква, прави две крачки напред и се свлича мъртъв на двора.

Опиянени от победата, хлапетата се впускат в див танц около обезобразеното тяло на търговеца. Една-две минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Огънят е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.

— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!

Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.

Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.

— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той. — Без теб никога нямаше да се спасим от онзи негодник. Защото всички сме още деца, а ти… ти си Ка-Джанга.

Мини на 7.