Каджанга — синът на светлината

195

С отчаян скок политаш от ръба на площадката и протегнатите ти ръце се вкопчват в най-близкия клон. Зад себе си чуваш нов рев, ала този път долавяш в него странна нотка. Извръщаш глава тъкмо навреме, за да видиш как става онова, което си очаквал. Освирепялото животно не успява да спре навреме… и рухва в пропастта. След две секунди чуваш далече долу глух удар и пращене на кости. После настава тишина.

Докато се изкатерваш по клона, откъм подножието на сипея се надигат възторжени викове. Успял си да победиш и този път!

Мини на 187.