Каджанга — синът на светлината

147

На другия ден Камиури наистина дотичва в ранни зори. Сърцето ти се свива, когато излизаш навън и го оглеждаш на светло. За броени дни е измършавял и по тялото му се тъмнеят синини от тояга. Той обаче изглежда в чудесно настроение, докато съобщава:

— Излъгахме проклетника! Прати ме да търся камъчета из джунглата. Аз обаче задигнах цяла шепа и ги скрих тук, наблизо. Довечера ще си ги взема. Казвай сега за какво ти трябвам.

Продължи на 42.