Каджанга — синът на светлината

10

Общата барака опустява. Последни излизате ти и Хий-Ямшар. Старецът спира под навеса пред входа и въздъхва:

— Късно е, Каджанга. Те вече са тук. Усещаш ли ги?

Може би е само внушение, но наистина имаш чувството, че онзи зловещ хлад в душата ти стремително се засилва. Обзело те е такова напрежение, че едва не подскачаш, когато някъде наблизо прозвучава тънък металически глас:

— База „Надежда“, чувате ли ме? Тук транспорт 7, търся база „Надежда“.

Оглеждаш се и чак сега забелязваш, че на няколко крачки от теб стои Хашимото с радиостанцията в ръка. За една-две секунди легионерът застива от изненада, после рязко вдига станцията към устните си.

— Транспорт 7, чуваме ви слабо. Увеличете мощността.

— Невъзможно… — гласът за момент заглъхва. — И без това… на пълна мощност… другите бази… никаква връзка… База „Надежда“, приемате ли?

— Тук сержант Хашимото от охраната на база „Надежда“. Какво става, транспорт 7?

Гласът по радиото леко се засилва.

— Сержант, за всички бази е обявена незабавна евакуация, повтарям, незабавна евакуация. Центърът под масирана атака на неизвестен противник. По неуточнени данни става дума за Огледалните. Имам заповед да ви евакуирам по аварийната процедура. Чакайте, пристигам след броени минути.

Гласът изтънява и отново настава тишина. Хашимото изчаква няколко секунди, после трескаво започва да върти настройката, но предаването сякаш е прекъснало.

— Огледалните, проклети да са! — мрачно изругава легионерът.

Мини на 55.