Каджанга — синът на светлината

49

— Каджанга!

Най-напред в ушите ти нахлува бученето на поройния дъжд зад стените на бунгалото. Сетне осъзнаваш, че някой те разтърсва за рамото. Отваряш очи и в слабата светлина на нощната лампа различаваш над себе си котешкото лице на своя най-добър приятел — единайсетгодишния Камиури. Надигаш се на лакти и сънено питаш:

— Какво има, Камиури? Защо не спиш?

Той тревожно размърдва уши, оглежда се, сякаш очаква да открие в бунгалото още някого и отговаря шепнешком:

— Трябва да бягаш, Каджанга!

Разтърсваш глава, за да прогониш дрямката и с недоумение оглеждаш приятеля си. Късата му козина е мокра, ушите присвити, а лицето напрегнато. Но знаеш много добре, че Камиури обича да си фантазира. И друг път е измислял нападения на страховити зверове, наводнения, а веднъж даже земетресение, след като бе изслушал разказите на легионера Хашимото от охраната. Потупваш го по рамото.

— Добре де, значи трябва да бягам. Какво е станало този път? Пак ли земетресение?

— Не си измислям, Каджанга! — възкликва Камиури и в гласа му долавяш нотки на отчаяние. — Трябва да бягаш… всички трябва да бягаме.

— Но защо?

Той отново се оглежда и прошепва:

— Идват аймораните!

Едва удържаш смеха си. Значи това било! Много пъти си чувал легенди за аймораните — на местния език това название означава „живите капки“. Според вярванията на хората-котки аймораните са нещо като духове на джунглата, които убиват безмилостно всеки срещнат. Но досега не си видял нито един айморан, а и възрастните смятат, че това е само суеверие.

Ако кажеш на Камиури да те остави на мира и се опиташ пак да заспиш, мини на 62.

Ако го разпиташ откъде знае за аймораните, продължи на 97.