Каджанга — синът на светлината

185

Камиури те гледа с широко разтворени очи и не смее да мръдне.

— Какво стана, Каджанга?

— Нищо не стана! — сърдито отвръщаш ти и захвърляш настрани безполезните части.

Остава ти само една утеха — успял си да събереш десетина тубички с мехлеми. Водата е унищожила останалите лекарства, обаче мазилата са оцелели в пластмасовите си опаковки. Вярно, не знаеш за какво служат, но ако ти се усмихне късметът, може и да съобразиш.

Сбогуваш се с Камиури и тръгваш към скривалището си. Сега искаш да останеш сам.

Продължи на 203.