Каджанга — синът на светлината

35

Разтърсва те истеричен смях на облекчение. Та това е Ейина — отлично познаваш гласа й. След малко тя пристъпва покрай огъня с твоето копие в ръка, оглежда те с недоумение и също се разсмива.

— Каджанга! Толкова се радвам да те видя! А пък ти без малко да ме убиеш… Виж какво ти нося!

Под трептящата светлина на огъня различаваш в ръцете й кожена торбичка. Ейина развързва ремъчето и измъква отвътре парче пушено месо, шепа сухи плодове и няколко ядки.

— Яж, Каджанга!

Мини на 134.