Въздъхваш и безсилно се отпускаш до оградата. Не можеш да разчиташ на другите деца, а сам няма да се справиш с джагамалите. Пък и какъв смисъл има да се бориш? Обзело те е отчаяние и ти оставаш да седиш, зареял поглед надолу по течението на близката река.
Внезапно трепваш. Нещо се задава срещу течението. Присвиваш очи и се вглеждаш. Да, няма съмнение! По реката идва лодка, теглена от три впрегнати джагамала.
— Айгучи! Айгучи се връща! — извиква едно от момичетата.
Никой в селото не е обичал Айгучи, но сега виждате в него единствената си надежда. Всички скачате като по сигнал и изтичвате към малкия пристан.
Продължи на 116.