Каджанга — синът на светлината

47

Мощен удар се стоварва върху обтегнатата ти ръка с такава сила, че отхвръкваш в храстите. Тръсваш глава, после трескаво скачаш на крака, продължавайки да стискаш оръжието в изтръпналите си пръсти. С изненада откриваш, че не си наранен.

Хискаурът стои на няколко крачки от теб и от дълга рана върху лявата му лапа се стича кръв. Почти цяла минута се гледате втренчено, докато накрая хищникът изръмжава и бавно отстъпва назад.

Едва когато звярът изчезва сред храстите, ти успяваш да си поемеш дъх. Цялото ти тяло се разтърсва от преживяното напрежение. Но вече знаеш, че не си безпомощен. Можеш да се защитаваш от опасностите на джунглата. Знаеш и още нещо — непростимо беше да тръгваш без оръжие. Този път гибелта ти се размина по чудо, но чудесата рядко се повтарят.

Мини на 95.