Каджанга — синът на светлината

215

Захлопваш капака на кабината и оглеждаш контролното табло. Знаеш много добре, че не си способен да излетиш. Истинските пилоти се обучават с години. Но това изобщо не те вълнува. Най-много нищо да не излезе… или да загинеш. Какво пък, дори смъртта е по-добра от живота на тази омразна планета.

Ненадейно погледът ти спира върху голям червен бутон в левия ъгъл на таблото. Защитен е с кръгло стъкло, а около него има фосфоресциращ надпис:

Не знаеш дали догадката ти е правилна. Можеш само да предполагаш, че ако натиснеш бутона, бордовият компютър ще върне совалката в базата. Сигурно е рисковано, но един риск в повече или по-малко… какво значение има?

Пристягаш се с ремъците към пилотското кресло, после замахваш и с всичка сила стоварваш юмрук върху бутона. Стъклото се строшава и из кабината прозвучава тънко свистене. Откъм двигателите долита грохот.

Внезапно някаква чудовищна сила те тласка напред и нагоре. Върху гърдите ти се стоварва огромна тежест. Отчаяно се мъчиш да дишаш, но дробовете ти не поемат нито глътка въздух. Пред очите ти причернява.

Когато се свестяваш, около совалката се разстила необятният звезден мрак на космоса. Откъм таблото нечий глас упорито повтаря:

— Двайсет и седми, тук „Цитадела“, обадете се. Двайсет и седми, тук „Цитадела“, обадете се. Двайсет и седми…

— Двайсет и седми слуша — задавено отвръщаш ти.

В ефира отеква цветиста ругатня.

— Двайсет и седми, кой пилотира, по дяволите?

— Пилотира Каджа… Кайл Джагър — изричаш ти и заплакваш.