Каджанга — синът на светлината

194

Криволичейки из горящото село, ти се впускаш в безумен бяг към джунглата. Огледалните продължават да стрелят напосоки, но сноповете лъчи прелитат високо над главата ти. Сетне пожарището остава назад. Задъхан и изтръпнал от напрежение, ти достигаш дърветата, пробягваш още няколко крачки и спираш, за да погледнеш назад.

Преследвачите не се появяват. Няколко минути стоиш неподвижно, докато разбираш, че си успял да се измъкнеш. Обзема те облекчение, ала в същото време едва сега осъзнаваш до дъното на душата си цялата истина за станалото тази нощ. И това чувство се стоварва върху теб като непоносим, убийствен удар. Удар, способен да унищожи разсъдъка дори на зрял мъж.

Изкрещяваш само веднъж, сетне рухваш в несвяст.

Мини на 160.