Каджанга — синът на светлината

133

Освирепелият буррак връхлита слепешком срещу теб… и се стоварва с цялата си огромна тежест върху острието на копието. Смаян виждаш как върхът потъва безпрепятствено в рунтавите гърди на звяра. Дивият болезнен рев сякаш разтърсва скалата и ти едва успяваш да се търкулнеш настрани, за да не останеш затиснат под тежкото туловище. Отскачаш на няколко крачки, после се изправяш и тревожно поглеждаш през рамо.

Но вече няма от какво да се боиш. Пронизан смъртоносно, бурракът се гърчи сред локва кръв. Постепенно движенията му стават все по-слаби, докато накрая съвсем стихват.

Откъм подножието на склона се надигат възторжени викове. С омекнали крака пристъпваш до ръба и махваш с ръка на хлапетата. Успял си да победиш и този път!

Мини на 187.