— Значи все пак не ми вярваш — нацупва се Ейина.
Колкото и да се мъчиш, не успяваш да я убедиш в противното. Накрая тя тръсва глава и в очите й просветват упорити пламъчета.
— Е, добре! Ще ти покажа, че съм достойна. Лека нощ, Каджанга.
Иска ти се да кажеш още нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.
Продължи на 101.