Каджанга — синът на светлината

27

Общата барака опустява. Последни излизате ти и Хий-Ямшар. Старецът спира под навеса пред входа и въздъхва:

— Късно е, Каджанга. Те вече са тук. Усещаш ли ги?

Може би е само внушение, но наистина имаш чувството, че онзи зловещ хлад в душата ти стремително се засилва. Обзело те е такова напрежение, че едва не подскачаш, когато някъде наблизо прозвучава мрачен глас:

— Огледалните, проклети да са!

Оглеждаш се и чак сега забелязваш, че на няколко крачки от теб стои Хашимото с радиостанцията в ръка.

Мини на 55.