Каджанга — синът на светлината

125

Скачаш от леглото, нахлузваш късите панталони и измъкваш от чекмеджето на шкафчето джобното си ножче, сетне изтичваш бос под дъжда. Камиури изскача след теб.

— По-бързо, Каджанга! Да бягаме!

Обръщаш глава към него и отблизо се вглеждаш в присвитите му котешки очи.

— Никъде няма да бягаме! Разбра ли? Отиваме да освободим Хий-Ямшар.

Отдавна си открил, че хората-котки не могат да издържат на погледа ти. Камиури пристъпва от крак на крак и навежда глава.

— Добре, Каджанга. Както кажеш.

Под косо падащите струи на поройния дъжд селото пред теб изглежда някак странно и дори зловещо. Тук-там между колибите се полюшват електрически лампи, захранвани от слънчеви батерии. Ала сега светлината им само прави мрака още по-гъст. По-наблизо са бараките на екипа, чиито прозорци се очертават като жълтеникави правоъгълници в нощта.

За момент се поколебаваш. Дали решението ти беше най-доброто? Ако сега предпочетеш да се обадиш на охраната, мини на 79.

Ако държиш най-напред да освободиш Хий-Ямшар, продължи на 106.