Каджанга — синът на светлината

24

Баща ти рязко става, пристъпва към стареца и се вглежда в очите му.

— Вярно ли е, Хий-Ямшар?

Старецът кимва. Преди да е заговорил, баща ти се обръща към Хашимото.

— Свържи се с Центъра. Незабавно!

При първите му думи легионерът е направил крачка към вратата, но веднага спира и измъква от джоба на ръкава си миниатюрна радиостанция. Не е толкова мощна, колкото апаратурата в бараката на охраната, но очевидно сега бързината е най-важна. Междувременно баща ти придърпва Хий-Ямшар към най-близкия стол и сяда до него.

— Разкажи ми сега за аймораните. Откъде знаеш, че ще дойдат?

Старецът безпомощно поклаща глава.

— Как да ти обясня, небесни шамане? Вие не разбирате толкова много неща, с които сме израсли. Просто го усещам. То е като тръпка, като далечен хлад във въздуха. Затвори очи и опитай да го усетиш.

Гласът му е толкова убедителен, че за момент всички в бараката затварят очи. Ти също… и внезапно сякаш наистина долавяш в душата си странен, безкрайно чужд и далечен хлад, изпълнен с жестокост, заплаха и безразличие. Не знаеш дали това чувство е истина, или просто думите на стареца са ти го внушили. Мъчиш се да анализираш чувствата си, но в това време те сепва гласът на Хашимото:

— Няма връзка, доктор Джагър. Да опитам ли с другата апаратура?

Всички наоколо смаяно се втренчват в легионера. За Звездния легион се отпуска най-добрата техника и изглежда просто невъзможно тя да откаже.

— Опитай отново! — рязко отвръща баща ти и пак се обръща към Хий-Ямшар. — Хайде, старче, разкажи ми повече за аймораните. Наистина ли са толкова страшни, колкото разказват вашите предания?

— Те носят смърт — глухо изрича Хий-Ямшар. — Нищо не може да ги спре, нищо.

— И нашите огнени копия ли?

— Нищо, шамане! Те са ръкавица върху ръката на боговете!

Нямаш време да се запиташ какво означават тия загадъчни думи. Внезапно откъм радиостанцията в ръката на Хашимото долита тъничък, едва доловим глас:

— … бази… повтарям, до всички… масирана атака… Центърът… неизвестен противник… незабавна евакуация… Огледалните…

Отново настава тишина. Хашимото изчаква няколко секунди, после трескаво започва да върти настройката, но предаването сякаш е прекъснало.

— Нищо не хващам, доктор Джагър — смаяно поклаща глава легионерът. — Нищо, дори атмосферни смущения. Онова преди малко беше съвсем случайно, опитах на дълги вълни, макар че вече никой не ги използва.

Без да го слуша, баща ти хваща Хий-Ямшар за раменете.

— Кажи ми само едно, старче. Блестят ли аймораните?

Вместо отговор старецът започва да стене и да се клати напред-назад. Баща ти го разтърсва.

— Чуй ме! Блестят ли аймораните?

— Ай-ай! — изплаква Хий-Ямшар. — Блестят, небесни шамане. Блестят като капки роса и носят смърт.

Баща ти скача на крака.

— Обявете тревога! Всички да се подготвят за незабавна евакуация! — Той се обръща към теб. — Кайл, излез и ме чакай пред входа. След малко ще се върна.

Продължи на 10.