Каджанга — синът на светлината

129

Безразсъдната ярост е надделяла над разума.

Първият Огледален избухва и се разпада на облак ситни блестящи капчици, които за няколко секунди увисват във въздуха като мъгла. От гърлото ти излита див, възторжен рев. Почти без да се целиш, завърташ дулото и повторно натискаш спусъка. Но, разбира се, изстрел няма. Зарядите са изчерпани.

Захвърляш безполезното оръжие и отчаяно хукваш през храстите, ала преди да пробягаш и десет крачки, в гърба ти се врязва огнен лъч. Загиваш мигновено и това е краят на твоето приключение.