Каджанга — синът на светлината

172

Минават десет минути, а от Камиури няма и помен. Тишината в бараката става все по-тежка. Хашимото се е унесъл в някакви мрачни мисли и неусетно промърморва:

— Само дано да не са Огледалните.

— Огледалните ли? Какви са тия Огледални?

Сержантът се сепва и те поглежда навъсено.

— Слух, Кайл. Мъгла, въздух. Знаеш, голямото началство не обича да всява паника. Обаче ако мълвата излезе вярна, може яко да си изпатим.

— Какъв е този слух? — настояваш ти.

Хашимото се заглежда към дъждовния мрак зад прозореца. Една-две минути мълчи, после неохотно продължава:

— Едно се знае със сигурност. Първите изследователски екипи на Айяла са изчезнали безследно. Било е преди около двайсет и пет години. Разбираш ли, изчезнали са! Заедно с техниката, заедно с транспорта. Издирването не дало никакви резултати. Пет години по-късно земното командване изпратило тук малък отряд на Звездния легион. И нищо. Никаква заплаха. Изчакали година, две, три… Накрая решили, че планетата все пак е безопасна и можем да влезем в по-широк контакт с местните жители. Официално няма обяснение за изчезването на първите екипи. Но се носи упорит слух, че са били унищожени от космически противник, който вероятно има секретна база някъде на планетата. И заедно с този слух върви едно название — Огледалните.

Отново настава тишина. Най-сетне не издържаш и ставаш от стола.

— Ще отида да ги потърся.

Хашимото се поколебава, после излиза заедно с теб. Оглеждаш се към колибите и изведнъж различаваш в полумрака два дребни силуета. Изтичваш насреща им.

— Камиури! Защо се забави толкова?

— Много здраво го бяха вързали! — ядосано промърморва твоят приятел. — Строших си един зъб, докато…

— Стига приказки! — подвиква изотзад Хашимото. — Идвайте!

Понечваш да се обърнеш, но в този миг наоколо сякаш избухва мълния и страхотен взрив те отхвърля на няколко метра от бараката.

Мини на 90.