Каджанга — синът на светлината

187

След всичко преживяно досега, животът в пещерата през следващите дни се оказва удивително спокоен. Момчетата успяват да запалят огън, а убитият буррак ви осигурява предостатъчно месо за прехрана.

Тъй като нямаш особено доверие в хлапетата, с помощта на Ейина и Камиури въвеждаш строг ред. Всеки ден половината ти поданици отиват за дърва, а другите ловят риба в близката планинска рекичка. Нощем не пропускаш да оставиш дежурни край огъня с изричното нареждане да те събудят при най-малкия признак за опасност.

Но опасности няма.

Първият бунт настава едва три седмици по-късно, когато свършва дъждовният сезон и ти предлагаш да слезете по реката с лодката на Айгучи. С изключение на Ейина и Камиури, всички хлапета отказват да ти се подчинят.

— Тук сме си добре, Каджанга — заявява най-храброто от тях. — Тук е нашият дом. Ако си отидеш, ще ни е тъжно, но няма да дойдем с теб.

Колкото и да ги увещаваш, нито едно от децата не приема да тръгне с теб. Колебаеш се дали да останеш, но разбираш, че това е немислимо. Единствената ти — макар и малка — надежда да се свържеш някак със земните хора — е в градовете надолу по течението.

На следващата сутрин повеждаш Ейина и Камиури към изгорялото село. За щастие лодката на Айгучи още си е на място. Изтласквате я във водата и скачате вътре.

Мини на 2.