Каджанга — синът на светлината

211

Айгучи размахва тежък дървен боздуган с кремъчни шипове, но вече си толкова разярен, че това не може да те изплаши.

— Умри, мръснико! — изкрещяваш ти и се втурваш към него с насочено копие.

Търговецът пребледнява. В момента шансовете ви са равни. Ако не успее да отбие удара ти, копието ще го прониже.

Очите му се присвиват и ти усещаш как светкавично преценява възможностите. Сетне Айгучи решава да рискува. Ръката му замахва напред и боздуганът полита право към главата ти. Но ти вече си се досетил какво ще последва. Привеждаш се, боздуганът профучава над теб и остриетата се забиват в оградата.

Загубил последната си надежда, търговецът моментално ти обръща гръб и с един скок хлътва в къщата. Изтичваш след него. Не бива да му оставяш време да се опомни. Нахълтваш през вратата… и едва успяваш да отскочиш назад. Айгучи е грабнал запалена главня от огнището и бясно я размахва около себе си.

Десетина секунди двамата кръжите из стаята, като се гледате с омраза право в очите. Навярно затова не забелязваш Камиури. Усещаш го едва когато кремъчният боздуган — да, тъкмо боздуганът на Айгучи! — се стоварва с глух пукот върху главата на търговеца. Врагът изпуска главнята и се свлича на пода, а ти оставаш да стоиш, вцепенен от изненада. Пред теб е Камиури с окървавен боздуган в ръката.

— Това беше за Ейина — тихо изрича той, после захвърля боздугана и помъква мъртвия търговец навън.

Излизаш подир него. Хлапетата чакат тревожно, но щом разбират какво е станало, те надават възторжен вой и се впускат в танц около трупа на омразния Айгучи. Няколко минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Главнята! Огънят от нея е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.

— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!

Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.

Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.

— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той.

Вдигаш очи към него.

— За какво, Камиури? Ти направи много повече. Нали тъкмо твоят удар повали Айгучи.

Той кимва.

— Така е. Но без теб нямаше да имам тази смелост. Защото ти си Ка-Джанга.

Мини на 7.