Кралска кръв

Ситрин

Ситрин и Парин Кларк бяха напуснали Камнипол като крадци в нощта. Повечето пратеници на крал Трациан бяха избягали още преди края на гражданските вълнения, а съдбата на малцината, които бяха останали в столицата, слабо интересуваше Ситрин. Сега, когато Астерилхолд беше отворен, нямаше нужда да яздят на север и да търсят кораб. Парин купи лека каруца и впряг бързи силни коне. Когато потеглиха, Ситрин си спомни кервана, с който беше напуснала Ванаи. Струваше ѝ се толкова отдавна, сякаш в друг живот. В известен смисъл беше точно така.

Разрушение бележеше пътя на Калиам и неговата армия през равнините на Астерилхолд. Пасищата бяха разровени и превърнати в кални полета. Гори бяха изсечени до последното дърво. Костите на света лежаха оголени, оглозгани. Тежка рана, нанесена от една кратка и успешна военна кампания. Какви ли щяха да са последствията от една дълга война, чудеше се Ситрин.

Парин Кларк убиваше времето с разговори за финанси и валута, Ситрин го слушаше и добавяше по нещо. Парин ѝ разказа как преди време кралете на Боржа решили да пуснат в обръщение две валути, едната за търговия, другата за данъци, като двете по закон не можели да се обменят взаимно. Човек можел да натрупа огромни печалби от търговия и пак да няма пари да си плати данъците, ако това било в интерес на регоса и неговия съвет. Ситрин му разказа как бе дошла в Порте Олива без пукната пара, ако не се броеше прекараното контрабандно съкровище от Ванаи, и как благодарение на нея един товар съсипани от водата рокли бяха превърнали холскарските солени бои в последен крясък на модата. Единственото, за което не обелиха и дума — без да се уговарят изрично, но сякаш по взаимно мълчаливо съгласие, — бяха Антеа, Камнипол и всичко, което бяха преживели по време на бунта.

Което не означаваше, че не говореха за Гедер Палиако.

— И той нито веднъж не е излязъл от онова подземие? — попита Парин Кларк. — Сигурна си?

— Почти. Може да е излизал, докато бях навън, и да се е връщал преди мен, но не го е споменавал. Нито той, нито Астер. А не виждам защо биха премълчали нещо такова.

— Може би наистина не е излизал — каза той. — Но толкова много хора твърдят, че са го видели по време на уличните сражения, че би било удивително, ако поне една от тези истории не отговаря на истината.

— Е, хората виждат онова, което искат да видят — каза Ситрин. — А мисълта за водач, който е толкова смел и отдаден на народа си, че излиза маскиран на улицата и се промъква зад вражеските линии, със сигурност вдъхва надежда у повечето хора. Лично за себе си не мога да реша дали такава мисъл е вдъхновяваща, или плашеща.

— Хмм — беше единственият коментар на Парин.

Карс ѝ се стори съвсем различен град сега, когато го наближиха от изток. Чифлиците и махалите постепенно отстъпваха пред по-големи многофамилни къщи, а после изведнъж кулите, които бяха различавали на хоризонта, се възправиха току пред тях, проточили снаги към напеченото бяло небе. А малко по-нататък бяха скалите и Плиткото море. Ситрин беше останала в Карс съвсем за кратко, преди да потегли към Антеа. Идеята да подкопае влиянието на Пик Устерзал сега ѝ се струваше като амбицията на някаква друга жена. Когато най-после стигнаха до крепостта на холдинговото дружество, Ситрин изпита неочаквано облекчение, сякаш се връща в къщата на скъп приятел. На любовник дори.

Но не в собствения си дом, не.

Лауро и Коме излязоха да ги посрещнат. Подаграта на Коме беше била временно отбой и без бръчките от болка по лицето си той изглеждаше десет години по-млад. Чана била на пазара, затова Парин остави каруцата на един слуга и тръгна да я намери. Магистър Нисон също се появи, усмихнат, дружелюбен и нетърпелив да чуе всички подробности за пътуването и премеждията им.

Бяха приготвили стая за Ситрин и тя се качи по стълбището. Стаята беше малка, но уютна — имаше легло, писалище, стъклен фенер със сребърен обков, който успяваше да изглежда едновременно изискан и натруфен. Килимът беше от тъкана тръстика и изненадващо мек под стъпалата ѝ.

А до леглото имаше чанта от червена кожа, която Ситрин виждаше за пръв път. Отвори я и намери вътре два комплекта документи, заедно с лакирана кутийка. На капака на кутийката беше гравиран образът на щъркел в полет. Повечето документи бяха писма от Порте Олива и Пик. Ситрин ги прегледа. Нова пивоварна спряла да обслужва заема си към банката, оборудването и останалите активи били продадени на другата пивоварна, с която банката поддържаше партньорски отношения. Нетната загуба била минимална. Дар Синлама, изследователят, който беше дал на Ситрин драконовия зъб, заминал за Сухата пуст с отряд от стотина души и още не се бил върнал. Или бил открил нещо интересно, или нещо било сметнало него за интересно, пишеше Пик, без да крие презрението си.

Някои от вещите на Маркъс Уестер от склада били разпродадени. Приходът от разпродажбата бил даден на съхранение при Ярдем Хейн. И толкоз. Никакво обяснение защо Маркъс си е тръгнал, нито къде е отишъл — явно далеч, щом се е наложило Ярдем да му пази парите. Това беше първият въпрос, с който Ситрин да се занимае подробно, щом се прибере у дома.

Последният доклад не беше от Порте Олива, а от самото холдингово дружество. Съдържаше записи от Порте Олива и преди това от Ванаи — пълен счетоводен опис на вложенията, които родителите на Ситрин бяха направили в банката преди смъртта си, и отчет как са били използвани средствата оттогава до ден-днешен. Депозитарен отчет на името на Ситрин бел Саркор.

Лакираната кутийка също фигурираше в инвентарния опис на активите.

— Забравила си, нали? — каза Коме Медеан от прага. — Чана не искаше да ми повярва, но аз бях сигурен, че ще забравиш. Сигурен бях.

— За какво?

— Вече си пълнолетна. Докато беше в Камнипол, криейки се от бог знае какво, а с кого дори не мога да повярвам, ти навърши пълнолетие. Вече не си дете. Чана смяташе, че е изключено да забравиш нещо толкова важно. Но ти отдавна си навършила своето пълнолетие, отдавна си преминала тази граница, реално, ако не и по закон, затова бях сигурен, че изобщо няма да се сетиш за нещо толкова маловажно.

Ситрин отвори лакираната кутийка. Вътре имаше колие от бяло злато с инкрустирани светли изумруди. Скъпоценните камъни бяха с цвета на очите ѝ.

— Предполагам, че майка ти е била бяла като теб — каза Коме Медеан. — Да ти помогна ли със закопчалката?

— Да, благодаря.

Пръстите му бяха сигурни и сръчни. Колието легна около шията ѝ. Беше малко дълго за дрехите, които Ситрин носеше в момента, но със светлата рокля щеше да стои великолепно. Тя се усмихна и сведе почтително глава.

— Благодаря ви. Не бих могла да си мечтая за по-добри родители от Медеанската банка.

Коме Медеан се усмихна.

— Ти си фалшификаторка и рекетьорка. А чувам и че обичаш да попийваш. Според Пик Устерзал онази част от мозъка ти, която отговаря за оценката на риска, е останала недоразвита. Тези неща са били верни преди да навършиш пълнолетие, верни са и сега. Само едно нещо се е променило.

— Да?

— Да — каза Коме Медеан. — Разликата е, че сега носиш законова отговорност за всички сключени от теб договори.

— Тоест вече няма да съм чучело и Пик няма да ми дърпа конците?

— Това ти е противно, нали?

— И още как.

— Не. Още си твърде млада. Твърде неопитна. Четири години, две от тях в други клонове, за да видиш как работят истинските магистри. Тогава ще решим дали да те върнем в Порте Олива като управител на клона.

— Две години, от тях шест месеца в друг клон — каза тя. — Израснах във Ванаи при магистър Иманиел. Вече съм виждала отвътре как функционира един банков клон.

— Две години, една от тях в друг клон. Единственият начин да разбереш годишния цикъл на оборот и печалба е да го видиш от началото до края.

— Дадено.

Коме Медеан се усмихна и каза:

— Е, мисля, че току-що си купих две години, какво ще кажеш?

Въпреки приказките на Парин, че сега тя била новият експерт на банката по Гедер Палиако, Ситрин се изненада, когато разбра, че са я включили в официалното съвещание. Сметнала бе, че ще разговаря с Коме, Парин и Чана — може би с магистър Нисон или Лауро, — а после информацията ще бъде дестилирана и разтълкувана, преди да я представят на краля.

Вместо това в холдинговото дружество пристигна гигантска карета със зеления цвят на летни листа. Беше с кралския герб, но без златните знаменца — да е с тях би означавало, че самият крал е дошъл при тях. Ситрин и Парин първи се качиха по стълбичката и хлътнаха в луксозната вътрешност на каретата, Коме се качи след тях.

Каретата се клатеше като кораб в бурно море и докато стигнат двореца, Ситрин бе цялата в пот и ѝ се гадеше. Слуга, чийто ранг остана мистерия за Ситрин, ги поведе по стъпала от бял мрамор към сграда с размерите на градче. Кралският дворец. От входа му се виждаха спящият дракон пред Гробницата на драконите и кулата на Вечерния съвет. Карс беше красив по свой начин.

А в Карс Ситрин най-много харесваше пълната липса на дълбока яма в средата.

Съвещателната зала беше на ръба между претенциозната показност и излишната скромност. Стените бяха тапицирани с плат толкова тъмен, че чак от втори поглед Ситрин си даде сметка за изключителното му качество. Столовете бяха изчистени и без никакви финтифлюшки, затова пък бяха изработени от тик и палисандър, а тапицерията беше от толкова гладка и фина коприна, че Ситрин се притесни да не я сцепи, като седне. Като цяло стаята говореше за човек, който знае, че от него се очаква разкош, но без залитане извън границите на добрия вкус. Само дето не се беше получило докрай.

Крал Трациан се оказа по-млад от очакваното, но пък Маркъс не се беше сражавал с него, така че Ситрин нямаше основание да очаква старец. Не, Маркъс се беше сражавал срещу лейди Трациан. И все пак ѝ се видя странно, че е само с няколко години по-голям от нея, още по-странна бе мисълта, че ако не е бил Маркъс, този мъж изобщо нямаше да е тук. Вместо него на трона щеше да седи някой Пролезер, а Ситрин нямаше да познава Маркъс Уестер. Ако Пролезер не се беше уплашил толкова, че да убие семейството на Маркъс…

Твърде сложно. Всичко това бе твърде сложно, доброто и злото се бяха преплели до неузнаваемост. Така или иначе крал Трациан им даде разрешението си да седнат и каза:

— Добре изглеждаш, Коме.

— Някои дни съм по-добре, други по-зле — отвърна Коме и сви рамене. — Надявам се, че и вашите дребни проблеми са се смалили?

— Значително — отвърна кралят с горчива усмивка, която подсказа на Ситрин, че е по-добре да не знае за какво става въпрос. Усмивката на Коме беше топла и видимо искрена, но Ситрин имаше чувството, че банкерът може да докарва усмивката си според случая.

— Вече чух доста за нашите съседи и братовчеди в Антеа. Този регент. Как така сме проспали издигането му?

— Доскоро е бил никой — каза Коме. — Малък дом. Баща с нищожно влияние в двора.

— Колко бързо се променят нещата понякога — каза кралят и се наведе напред. — Какво по-точно научихме?

Парин си пое тихо дъх, в знак че той ще вземе думата, и Ситрин си налегна парцалите.

— Положението в Антеа е неспокойно през последната година — каза Парин. — Два бунта, вторият доведе до продължителни сражения в столицата и политическата смърт на няколко благородни дома. Започнаха и спечелиха за много кратко време война срещу традиционен за империята противник. Изгубиха крал от същата болест на кръвта, която е отнесла баща му и която най-вероятно ще убие и следващия им крал.

Гласът и излъчването му се променяха, когато говореше така, и Ситрин го наблюдаваше запленена. Говореше твърдо, но без агресия. Жестовете му бяха премерени, но плавни. Ситрин беше сигурна, че резюмето му щеше да е съвсем същото, ако говореше пред най-долния слуга в къщата си, а не пред краля. За кратко всички се бяха озовали в свят, където нямаше място за класа и социален статут, свят, където Парин Кларк беше пълновластен господар.

— Палиако притежава природен талант да митологизира собствената си личност. В крайна сметка обаче персоналните му качества са без значение. Налице са ограничения, които той не може да избегне, нито да се приспособи към тях достатъчно бързо.

— Продължавай — каза кралят.

— Изгубил е голяма част от реколтата в две кралства — продължи Парин. — Ако не беше превърнал войната с Астерилхолд в завоевание, по-малко негови хора щяха да гладуват идната пролет. Но сега и антийците, и астерилхолдците са негови, всичките са негови. Едновременно с това подкрепата за Палиако сред нобилитета намалява. Не че някога е била голяма, най-малкото защото антийските благородници никога не са го възприемали като един от своите. Фактът, че собственият му главнокомандващ се разбунтува срещу него и го направи в името на принца, показва колко много има да се желае от Палиако в ролята му на ефективен водач на нацията. От друга страна, в сравнение с крал Симеон, регентът изглежда отворен за нови идеи. Лично предложи да открием клон на банката в Камнипол, предложение, което според мен трябва да обмислим сериозно.

Парин сплете пръсти и кралят несъзнателно повтори жеста.

— Антеа няма да се срине в хаос, но няма и да е стабилна. Мисля, че ще минат пет, може би шест години, преди Палиако да се превърне в заплаха за търговията или за съседите си. От друга страна, той изглежда злопаметен. Всеки, който го ядоса, когато е слаб, ще си плати, когато Палиако е силен. Астер е твърде малък, за да коригира действията му, а докато дойде време да поеме трона, положението ще се е променило отново.

— Накратко, Антеа е като цирк с много кръв и фойерверки, но не представлява реална заплаха, така ли? — попита кралят.

— Именно — отвърна Парин.

— Грешите — обади се Ситрин. — С цялото ми уважение, но грешите.

Коме се намръщи.

— Твоят анализ е различен, добре. Но Парин е моят човек в Антеа вече почти десетилетие. Той познава страната. Знае как функционира.

— А бил ли е лорд-регентът между краката му? Защото между моите е бил. Знам какъв е, когато никой не го гледа, и нищо от казаното дотук дори не се доближава до истинската природа на този човек.

Крал Трациан вдигна вежди, а Парин Кларк се изкашля по начин, който не означаваше, че гърлото му е пресъхнало. Ситрин не му обърна внимание.

— Всички вие мислите за Гедер като за човек с политически или религиозни убеждения. Като за човек, който е роден и подготвен да управлява кралство. Той не е такъв.

— Може би магистрата ще ни просвети относно това що за човек е регент Палиако — каза кралят.

— Той е… той е сладък, и самотен, и склонен към насилие, и адски обидчив. — Ситрин замълча, търсеше думи да опише онова, което беше видяла в Гедер Палиако. — Той е лош кредит.

Коме Медеан изпъшка, сякаш го е пронизала внезапна болка. Парин изглеждаше адски сериозен.

— Не разбирам — каза кралят. — Пари ли сте му дали?

— Не. — Ситрин поклати глава. — И не бих му дала. Има признаци, по които един банкер разбира, че е направил грешка. Не винаги, но често, и появят ли се тези признаци, значи можеш да се сбогуваш с парите, които си инвестирал. Например отпускаш заем на някой и той започва да харчи нашироко. В парите, които си му дал, той вижда монетите, а не вноските, които ще трябва да плаща, за да се издължи. Харчи, сякаш парите са негови и никога няма да свършат. Ето такъв е Гедер. Той е от онези момчета, които имат нужда от майка, за да пораснат, а не е имал майка. Сега той има огромна власт и нищо, което да го възпира. Ще харчи пари. Ще харчи живота на хората си. И няма кой да го спре. Защото има на свое разположение най-голямата хазна извън Фар Сирамис. А когато ножът опре до кокала, лошият длъжник отрича. Винаги намира на кого да хвърли вината за провала си. Антеа вече се оглежда кого да обвини, когато започне гладът. Достатъчно е да се заслушаш какво говорят хората по кръчмите. И повярвайте ми, не Гедер ще опере пешкира.

Ситрин се облегна назад. Беше се задъхала. Интересно.

— Коме? — обърна се кралят към Медеан.

— Анализът на магистрата звучи правдоподобно — отговори той. — Но не знам с какво може да ни помогне.

Прекъсна ги тихо почукване. Влезе слуга с поднос, на който имаше сребърни чаши със студена вода. Изчакаха го в мълчание да сервира и да излезе.

— Магистра — каза кралят, — ако приема вашия прочит на текста, какво бихте препоръчали?

Ситрин се замисли. От война не разбираше. Нямаше нужната подготовка. Но ето, че кралят бе поискал мнението ѝ, а след като бе признала на всеослушание, че е спала с Гедер, за излишна скромност вече нямаше място.

— Бих препоръчала да мобилизирате силите си още сега. Дискретно, без открити действия срещу Гедер. Направете анализ къде ще удари и споделете резултатите от анализа със своите съюзници. Ако предположенията ви започнат да се сбъдват, ще изглеждате като умни търговци, които знаят какво да купуват и какво да продават още преди корабите да са пристигнали. И всички ще искат да знаят как и откъде сте получили вътрешната информация.

— Аз имам приятели в Саракал — каза Коме. — Не делови партньори, а надеждни приятели, и с връзки при това. Бих могъл да им пиша. Ако не друго, поне ще разберем какви са настроенията по тази граница.

— Бихме могли да подсилим връзките си с Антеа — предложи кралят. — Вашата делегация беше неофициална. Ако сформирам официално представителство… Или ако лично замина за Камнипол…

— Не го правете — каза Ситрин. — Ако се почувства предаден, Гедер ще ви захапе по-силно, отколкото ако сте били противници от самото начало.

— Не се обиждайте, но… — каза кралят. — Това може да постави самата вас в неприятна ситуация.

— Знам — каза Ситрин.

Всички се смълчаха. От високото им самочувствие и увереност не беше останал и помен. Ситрин отпи от чашата си. Водата беше освежаващо студена и с лек дъх на лимон.

— Можем ли изобщо да направим нещо? — попита кралят.

— Следете го. Чакайте. Надявайте се да надцени възможностите си достатъчно рано и достатъчно зле — каза Ситрин. — Най-доброто, което може да се каже за Гедер, е, че умее да си създава силни врагове.