Кралска кръв

Въведение в таксономия на расите

(Из ръкопис, приписван на Маласин Калва, таксономист в двора на Клерон Нуасти Кау, петия с това име)

Изследването и класификацията на тринайсетте човешки раси по кръв, ред на появата, междурасови кръстоски или предназначение е, по необходимост, дело на цял един живот. Ако по-тънките детайли на великото и сложно сътворение понякога изглеждат объркани или неясни, това не бива да е повод за тревога. Целта на това есе е да въведе несведущия в прекрасния и интересен свят на таксономията.

Ще започна с кратък ключ, който читателят да ползва при нужда.

Първокръвните са дивият, почти животински вид, от който е произлязло цялото човечество. Ако не бяха драконите, които да създадат от тази основна глина дванайсетте допълнителни раси, човечеството щеше да се състои единствено от първокръвни. Дори сега те са най-популярната от расите, срещат най-малки трудности при размножаването и се разпространяват по целия познат свят като плевели в розова градина. Сравнението няма за цел да обиди никого, просто истината не се съобразява с изискванията на етикета.

Най-старите от изкуствените раси образуват Източната триада — ясуру, йему и тралгу.

Смята се, че ясуру са първата от по-висшите раси. По размер и форма те са най-близо до първокръвните, но тялото им е покрито с металическите люспи на по-нисшите дракони. Най-вероятно са били създадени като воинска каста, която залага преди всичко на грубата сила, надзиратели, които да контролират първокръвните роби.

Йему очевидно са по-късно подобрение. Едрата им снага и бивните са имали за цел да вдъхват страх у по-нисшите раси, но като при други от вторичните човешки раси, по-големият ръст и по-голямата сила са имали своята цена. От всички раси йему имат най-малка продължителност на живота.

Почти сигурно е, че тралгу са най-новата раса от Източната триада. Те са по-високи от първокръвните, притежават силните зъби и острия слух на истински хищник и здравият разум подсказва, че са били създадени по-скоро за лов, отколкото за битки. Може да се каже, че през вековете след падането на драконите тралгуните най-вероятно са щели да наложат господството си над останалите раси, ако не са били сериозните им проблеми с размножаването.

Така, както Източната триада бележи епоха на война, когато расите са били създавани най-вече като оръжие, така Западната триада е белег за време, когато драконите са насочили вниманието си към по-елегантни и специализирани инструменти. Синаите, дартините и тимзините несъмнено са били създадени за по-специфична употреба.

В сравнение с всички други раси синаите са тънки и бледи като филизи, расли на сянка. Те обаче притежават завиден талант в науката и изкуствата, макар че обикновено се плъзгат по повърхността, а дълбоките прозрения им убягват. Така както ясуру са първият опит на драконите във воинските касти, така синаите са били нещо като чернова на расите, дошли по-късно.

Дартините, макар и създадени по същото време, не притежават интелигентността на синаите, пък била тя и зачатъчна. По всичко личи, че са били създадени за тежък труд в мините. Светещите им очи са единствени по рода си сред човешките раси и дори в животинския свят нямат свое подобие. Способността им да се ориентират и в най-непрогледния мрак е удивителна, а дребните им тела са отлично приспособени за провиране през тесни подземни проходи. На това безспорно се дължат и упоритите слухове за тайна подземна крепост на дартините, макар такава крепост да не е открита и едва ли ще бъде открита в бъдеще, защото не би оцеляла дълго без постоянна поддръжка.

Колкото до тимзините, те са единствената човешка раса, чието място и ред в сътворението не подлежат на съмнение. Те са най-младата раса, създадени по време на последната драконова война. Техните тъмни насекомоподобни люспи не им осигуряват и наполовина защитата, от която се ползват ясуру, затова пък хитиновото им покритие може при нужда да защити цялата повърхност на телата им, всички отверстия, включително ушите и очите. Не е ясно с каква цел са били създадени, изказвани са различни хипотези, една от които е отглеждането на пчели.

Господарските раси или Високата триада представляват върховото постижение на драконите, преди те да западнат. Това са расите картадам, рошадам и хонадам.

Картадамите, какъвто съм и аз, събират в себе си най-доброто от всичко сторено преди това. Интелигентността, появила се при синаите, и воинският инстинкт на Източната триада се комбинират успешно при картадамите. В добавка, единствено при тази от всички раси е налице пълно покритие от топла козина, а украсите от вплетени мъниста са признак на най-висш етикет и лична красота.

Хонадам живеят предимно във Фар Сирамис и околните нему територии и представляват подобрение на воинския импулс, вдъхновил създаването на йему. Макар и малко по-дребни от йему, хонадам имат в кожата си дебел минерален пласт, който ги защитава успешно от насилие, а ясната мисъл и високият им интелект са ги направили доминиращата раса на целия западен континент. Неприязънта им към пътуването по вода ограничава участието им в морската търговия и вероятно е причината да се въздържат от завоевателна презокеанска политика.

Рошадам, също като хонадам, се срещат най-вече във Фар Сирамис, двете раси сякаш са създадени да действат в синхрон и сътрудничество. Дребни на ръст и слаби, рошадамите са единствените, които драконите са дарили с умението на полета.

След като изкуствата на драконите достигнали своя апогей, последвало неизбежното залитане към свръхспециализацията. Последните раси, сътворени от тях, носят белега на чудатото — хаавиркини, южняри и удавени.

Вековете след падането на драконите хаавиркин прекарват неизменно в замръзналите пристанища на Севера. Неприятният им и агресивен нрав не е знак за воински талант и предназначение, а е пример как без господаря си едно животно се връща към своята животинска природа. Едри са като йему, но не заради мускулна сила, а заради дебелия слой подкожна тлъстина, който ги пази от северния студ. Някои сравняват лицевите им татуировки с ритуалните мъниста на картадамите, но подобно сравнение е неуместно и говори за дълбоко непознаване и на двете раси.

Южнярите с техните огромни черни очи, пригодени към тъмнината, са христоматиен пример за израждането на една иначе велика наука. Пръснати южно от Лионеа, те са създали култура, която е взела равни части от термитския начин на живот и суеверията на номадските племена. Макар и способни да се размножават, тези получовеци с огромни очи предпочитат да прехвърлят това задължение на една централна фигура, нещо като царица майка, чиито поданици играят ролята на търтеи. Още се спори дали са били създадени, за да населят пустините на Юга, или са се преселили там, защото са били неспособни да се съревновават с по-висшите раси.

Удавените са последното доказателство за упадъка на драконите. Макар да наподобяват първокръвните по размер и форма, удавените живеят под водата по всички ширини. Общуването с тях е силно затруднено, а склонността им да се събират в плитчините често кара другите раси да ги оприличават на човешки водорасли. Предположенията, че са били създадени във връзка с някакъв велик подводен проект на драконите, който тепърва ще даде резултат, са романтична глупост и нищо повече.

След като набелязахме по този начин основата, можем да се заемем с петте философски подхода, които определят как образованият ум класифицира, подрежда и в крайна сметка оценява расите…